Актуално
Кой стои до нас?

Костадин Костов | 12/03/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Интересно е на какви хора човек може да се натъкне в ежедневието си. Отговорът е - на всякакви.

Всеки ден излизаме от собствения си дом и се срещаме с хиляди хора: в метрото, по спирките, в работата, в обедната почивка и по целия път обратно към дома. Какви са тези хора, обаче?

Някои от тях може да са опасни? Други особено опасни…но защо всички те се разхождат свободно. Мислех си, че след случая с Вероника, когато един престъпник се е разхождал свободно, за да убие едно младо момиче, нищо не може да ме учуди, но явно не е така.

Явно не знаем - кой стои до нас?

Всичките 4 истории, които ще ви разкажа се случиха в различни автобуси в София. Автобуси, които приютяват хиляди хора всеки ден. Автобуси, на които се вози жена ви, детето си, вие самият. Автобусите, на които принципно трябва да се доверите… Но дали те са безопасни?

Първият случай е от преди няколко дни. Автобус от новите, с парно… Препълнен до крайност. Хората са преплетени като в консерва и никой не може да мръдне. Така пътуват около 30 минути. След това постепено автобусът става по-поносим. Изненадващо за мен се качва човекът от горната снимка. Мъж с резачка.

Първо, както виждате и от снимката самата резачка не е обезопасена по никакъв начин. Казвам това, за да добиете по-явна представа за ситуацията. Интересното, поне за мен, беше, че само на мен ми направи впечатление присъствието на този мъж и неговата резачка.

Останалите пътници си пътуваха най-спокойно: говорещи по телефона, проверяващи профила си в някоя социална мрежа, четейки книга на таблет или просто наблюдавайки зимата през прозореца на автобуса. Ако ние бяхме едни нормални хора и живеехме в една европейска държава, никой нямаше да търпи да пътува редом до мъж с резачка. Предполагам, че никой не се замисли какво ще се случи, ако мъжът включи резачката?! Може би след това всички медии щяха да изкарат гръмки заглавия: защитени ли сме, кой пуска лудите на свобода? И много други…но преди това никой не обърна внимание на човека. И на никой не му пукаше…

Следващата история се случи един месец преди тази. Отново в автобус, само че не нов и без парно. Седнах до една жена на една от малкото свободни седалки. Няколко спирки по-късно, спътничката до мен започна да си говори сама и да се смее. Но това не беше най-страшното…до себе си беше поставила един нож, който необезпокоявана придържаше. Всички пътници виждаха ножа, дори контролата, която се качи го забеляза, но на никой за пореден път не му направи впечатление. Аз слязох на следващата спирка и за мен тази история приключи дотук. Но, ако там седеше вашето дете… дали щяхте да бъдете спокойни?

И въобще дали сте спокойни в България? Пускате ли детето си вечер навън и страхувате ли се, че нещо може да му се случи? Вярвате си на безопасността на българските улици, транспорт, заведения? Вярвате ли, че някой ще ви защити, ако изпаднете в опасност?

Третата история сигурно се е случила на повече хора. Отново в препълнен автобус циганин си свали панталоните и започна да се забавлява до една възрастна жена. Във всяка друга държава, пътниците щяха да изхвърлят този „палав” пътник от автобуса, да викнат полиция… Поне шофьорът, който се усмихваше, като гледаше в огледалото, трябваше да спре. Но не…

В България пътничката се премести назад в автобуса, а циганинът се прехвърли на друг автобус след една спирка.

Явно в България на ромите им е позволено всичко: да не плащат, да пребиват, да се гаврят…

Явно в България на всеки е позволено всичко и всеки може да прави това, което иска.

Последната случка е донякъде комична. Отново в автобус няколко циганчета откраднаха една от пазарските колички на ИКЕА, качиха я в автобуса, слязоха след няколко спирки и с бодър смях я отнесоха в близката си махала. Дори шофьорът ги изчака, защото видя, че бързат да се качат в автобуса с количката.

В България ИКЕА просто е ощетена с една количка, на по-лошото е, че на българите не им пука, че до тях пътуват крадци, убийци и луди, и всеки си живее в неговия собствен свят.

Докато позволяваме подобни неща да се случват, никой не може да ме убеди, че сме в Европа.

А на всички, които ползват градския транспорт, метрото, ходят вечер или през деня спокойно по улиците, или просто отидат до магазина - внимавайте КОЙ СТОИ ДО ВАС!

 



Други статии от този автор



Коментари