Специален коментар
Народът-лапнишаран...

Албена Вулева | 13/03/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Възмущение залива народонаселението по повод наложената глоба от 7400 лв. на старица, ловила риба без ловен билет.

Възмущението е правилно, както и глобата.

Де юре погледнато, това е закононарушение, което трябва да бъде наказано, то е наказано, буквата на закона е спазена, буквално.

Де факто обаче, престъплението е друго. Много по-голямо от незаконния риболов и с друг извършител. Държавата ни все така не се грижи за своите граждани. Тласка ги към оцеляването по незаконни пътища. Пътят на незаконното оцеляване, даже и обогатяване са поели и други лица в нашата скромна родина. Не всички от тях обаче, стават такъв блестящ пример за точното спазване и прилагане на законите.

Веднага изниква логичният въпрос - защо за кокошка няма прошка, а за милони няма закони.

Естествено, потокът клетви към българската съдебна система и проклятия към всичките представители на правораздавателните институции е особено засилен във връзка с тази новина.

Работата е там обаче, че законът е една проста рамка, а вече прилагането му е дело човешко. Намеси ли се човешкият фактор и отива коня у реката.

Не трябва да се забравя нито за миг, че словосъчетания и думи, като „съдебна система”, „държавни органи”,  „компетентни лица”, „институции” и т.н. звучат така достолепно и обобщаващо, едва ли не всяващо респект само на хартия.

В реалността това са едни лелки и чичковци с шкембенца, смазани под собствените битово-сексуални проблеми и лишени от всякакво достолепие, което красивите наименования на институциите, в които работят от 9.00 до 17.00 им придават, когато биват споменавани из медийното пространство. Често така става, че тези правоприложители толкова са улисани в ниското си  трудово възнаграждение, киселините в стомаха, прораслите корени, лекето на блузата и други такива, че пропускат да видят не само човешката страна зад фактическия състав на правната норма, но дори и самото съдържание на въпросната правна норма. Човещинка.

Разберете - това са просто хора. Уморени, озлобени, с деца, кредити, проблеми с килограмите, изневеряващи половинки, тежки торби на връщане от работа и всякакви други прозаични неудобства, които им пречат да се откъснат от самосъжалението и да отделят минутка време за съчувствие, например, или за разбиране.

Трудно им е, когато висшестоящият орган ги унижава в коридорите на институцията, че нямат резултативност в работата си, а предстоят съкращения в администрацията да погледнат на тази баба, така, както вие я виждате на мониторите си. 

Нещастната, гладна баба, с ниската си пенсия, която е клекнала зад храстите на Златаришката река, та да изхрани себе си и болния си син, за тях е онзи шанс, който ще оправи статистиката на несвършената от тях работа през годината до поне приемливо ниво.

Тя е точно онзи сгоден случай, в който без никакъв риск ще си вдигне процентът на  успешно разрешени случаи, на преборена престъпност, на наказан закононарушител, на извършена превенция!

Защо казвам риск. Защо баба Йорданка е глобена за две копърки и половина, а тлъсти бракониери с джипове извозват елени с огромни рога безпрепятствено и извън ловния сезон, при това под ескорта на местни кметове и полицаи?!

Защото, драги ми дами и господа, чиновниците с шкембетата, целулита и петната по ризите или съдиите с намачканите си тоги също имат чувства. 

Като например, чувството на страх. Те също имат семейства и слаби отрудени сърца, които започват учестено да бият и да им избива в придатък и студена пот, щом в залата влезе обвиняем, който може да им разкатае фамилията, ако не си хареса  постановения финален акт.

Съдът звучи гордо само по телевизията. В съдебната зала, зад красивата банка на съдебния състав седят просто групичка жени и мъже, които в 17.00 излизат на тротоара и оттам насетне - кучета ги яли.

И, ако баба ви Йорданка най-много да се разплаче, като си разбере сумата на глобата, то някой чичо Йордан така ще ги изгледа, че и памперса за възрастни няма да опази тапицерията на стола на председателя на съдебния състав от миризливо петно. А, вярвайте ми, те много добре знаят какво значи и какво следва от този поглед. Та така с историята за бабата и рибата.

Това, а не чак толкова проблемите на финансовото стимулиране, е основната причина затворите и статистиките на разрешени случаи да са пълни с цаци, а не с акули.

Страх лозе пази, са казали хората, а в обсъжданата проблематика - страх престъпността пази.

 



Други статии от този автор



Коментари