Мартин Карбовски: Нямаме дума, обратна на "малодушие"

Мартин Карбовски: Нямаме дума, обратна на
15-03-2015г.
76
Гост-автор

Интервю на Ваня Щерева, препубликувано от СПИСАНИЕ "МЕНИДЖЪР", брой 15 февруари-15 март.

Преди десетина години неговият офис събираше млади поети и писатели. Раждаха се книги с поезия, писана на салфетки. Движението, измислено от Карбовски, „ЛИТЕРАТУРА ДИКТАТУРА” приличаше на нещо като кръга „Мисъл” по Яворово време или като руското „ОБЕРИУ”, в което членуваха велики руски авангардисти като Хармс и Введенски. Нямаше система в това, нямаше регламент - просто дух - на надежда, свобода, на бъдеще. Пиехме около барплота и раждахме. В онова време Мартин настояваше да препарира приятелите си поети така, седнали зад бара, с чаши в ръка - за да може, когато умрат, да има с кого той да си пие. И да им говори. Той обича да говори. Неговите думи раждат спорове, конфликти, истини, революции. Когато някой го мрази пред мен, аз просто казвам: „Не го познаваш”. Радвам се, че е част от живота ми и се съгласи да говори с мен за нещата, които го вълнуват. И без това, когато пием, винаги казва „Питай ме нещо”.

Какво прави в момента ПОЕТЪТ в теб, буден ли е, спи ли, ще става ли, ще си ляга ли, ще се хвърля ли от шестия етаж, изобщо, как е ПОЕТЪТ ме интересува?

На поета му е лошо. Не ми се пише. Човек пише тласкан от кръвта си и амигдалата си. Старият поет е като пържена риба. Много малко риба има в пържената риба.
Пиша стих, само когато до мен седне музата. При Пушкин тя живееше в дома му. Ние живеем в кочина и музата минава само, за да нахрани прасетата. Няма нужда да се пише. То граматиката умря, ти искаш поезия. Граматиката е учителката на поезията. Като я няма учителката, децата стават имбецили. Не ми се пише. А има така много ненаписани стихове. Вчера слушах една песен - I have new world in my view. Знаменит госпъл. Ето изречение неказано на български. Музиката е муза.

За Литература-диктатура - беше добро време, къде изчезна?

Изчезна в неистовия общ егоцентризъм, че поотделно сме велики. Самомнение до наркоза. Огледайте се бе, живеете на кучето в гъза и се имате за поети. Глисти сте вие, поети не сте. Имате съюзи и почивни станции, но нямате литература.

Вчера умря Демис Русос. Песента е работа, не е бутилка. Мислете като планета - български поет, че и художник, че и скулптор - това е нечестива и страхлива работа, ако си увеличил мащаба и пишеш за Господ, пишеш така, сякаш гледаш хората от небето - несъобразявайки се с хората. 

Това е онова, което нямаме. Обратното на малодушие. Ние дори нямаме дума, обратна на „малодушие”. Нямаме да дадем поети на света, а не всеки да е поет на външния си нужник.
Говорих тия дни с Левчев. Старецът е велик. Питах го защо нямаме поети, световни поети. Някой ден ще ви напиша какво ми каза старецът. Обеща да ми напише отговора в писмо.

Какво ти е най-важно в момента?

Не е важно кое е важно за мен. Важно е, че тази страна, податлива на всяко робство -  днес отново попада в капана на новите, модерни несвободи. Свободата днес си отива от нас с аплодисменти. А новото робство на релативистите идва като мода. Негово най-силно проявление е ислямът, радикалният, не-светският. Той е новият комунизъм. 

Заедно с него идват всички други малки задължителни робства - да обичаме кучета, да уважаваме гейовете повече от старите хора, да спасим убийците без парно, да казваме, че няма срамна работа, да броим рибите на безсмислието, докато умираме от глад за смисъл. Ей такива неща.
Важното е, че циганите ме обичат. Аз ги разказвам, те ме обичат, без да се сърдят на образа си. Това няма как да се случи с българите и гейовете. Дори и да си мълчиш за тях - те си се сърдят на образа си в огледалото. Особено българите.
Бях на циганска Нова година. Ако някой ден се наложи да се бием срещу циганите, те ще ни победят. Защото се обичат. Циганите са великолепни, не знам дали си ги виждала как танцуват. Поклащат се в ритъм в ужасяващ синхрон, все едно имат обща кръвоносна система. Или обща вегетативна нервна система.

За приятелството говори ли ти се?

Не. Няма приятелство. Не и на български. Ние не можем да имаме държава, ти ми говориш да имаме приятели. Приятелство се прави по трудно от държава. Нашите приятели тук наоколо са алкохолни приятели. Супер са, аз ги обичам. Но не ставаме за работа. Аз също не съм добър приятел. Имам само пиене за другите, нямам достатъчно енергия и любов. Това показва статистиката.

Какво и кой е в състояние да спре кучето в теб да лае ? Аз съм го виждала това куче мило и ранимо, ама според мен много малко хора знаят, че то съществува.

Никога не си виждала това куче мило и ранимо, не лъжи. Кучето в мъжа само се прави на мило и ранимо - за да получи блондинка с големи цици. Хаха.
Едно куче, като мен, колкото и да е зло, то се уморява от ритници. От ритници на хора, на които си дал обувки. Казват, че Мариус го е казал, велик Мариус. Кучето седи сега и си мисли - абе какво се занимавам да лая по керваните, виж колко кучки има, виж красотата наоколо. 
Но лаенето е рефлекс. Ако не ми дават да крещя това няма да ме убие. Ще има още по-лош ефект. Знаеш ли какво си казват днес хората - по повод многото съдебни дела срещу мен - казват си – „добре че си мълчах - те щом Карбовски го съдят значи за мен съвсем няма шанс...”.
 

Какви дела вървят срещу теб?

В момента ме разкатават. Вече не броя делата срещу мен. Хелзински комитет, недоволни нежни мъже, продуценти - няма край. Оказа се, че ако не си съгласен с политиката на продуцента си не можеш да напуснеш журналистическата си работа.  Ще те съдят все едно не си им доставил сирене. От тяхното сирене. 

Но не ми дреме. Свободата се плаща. Свободата е луксът, който българите не могат да си позволят. В тоя смисъл аз не съм българин.
Е, малко послъгвам. Правя се, че не ми се отразява. Нещо ми се разби здравето. Старостта и болестите дебнат, чувам ги как дращят с нокът по вратата. Плашете се. Правете това, което можете най-добре. Плашете се.


Като рентген си - всяка несправедливост провокира в теб остри думи и реакции. Тази прекалена сетивност не ти ли пречи на здравето? Не можеш ли просто да си кажеш: Бе к'во ми пука?

Мога. Не ми пука. Аз като всеки българин мога и сам. Ама вие какво ще правите без мене. Защото, ако се откажа да ги дразня, ако се откажа да работя, значи съм победен. И тук е страшното - един победен българин означава всички българи да са победени. Докато примерно при англичаните не е така - един победен англичанин означава просто нова война. Нови територии. Нови знамена.
У нас победата или загубата, смъртта или раждането, децата дори и дори свободата - това са просто неща, които изтърпяване на маса със съмнителни хора, със съмнителен алкохол, със съмнително утре.
Ние не ставаме от масата. Ние не ставаме.
Виж в социалната мрежа - снимки на маси. Няма маси по площадите. Само маси в къщи. Протеинови победи, въглехидратни мечти. На скарата на двора е сложен смисълът на живота и цвърчи. Ние го обръщаме от време на време.
 

За политиката - защо не влизаш там и би ли...

Не знам вече. Направиха ме зорлем хомофоб, женомразец, прецедент и прекален светец, загиващ за свободата на словото. Аз имам самоирония за разлика от тях.  Така че, ако се ядосам влизам и в политиката. Влизам където ми падне. Винаги ще има нужда от хора, които ритат по вратата на плевнята, където е арестувана свободата. Така ми се живее. Или така ми се мре.
Смешното е, знаеш ли, че аз нищо страшно не съм направил. Трябваше да се свършат далеч по смели неща. Ама няма с кого.
Тук има Български Хелзинкски комитет. В Турция няма турски хелзинкски комитет. Аз мисля, че правата на гей обществата и на жените са доста ограничени в Турция. Но никой не смее да шукне към Турция за това, което тука е знаме на новите чекисти. Всъщност истината е проста - управляват ни неправителствени организации с външно финансиране. И тези хора се насраха. По някакъв начин влязоха в ролята на съд. 
Идиотска работа. Не е за вярване. Сега разбирам колко сигнали са подали тия НПО-та. По техни сигнали работят ДАНС, финансовия надзор, всички. Сигналите се свеждат само до едно - насаждане на омраза. 
Насаждането на омраза е новото „враг на народа”. Понятие, което нищо не значи.
Глобите са под 1000 лв. А адвокатите са около 2000 лв. Системата е направена да не си струва да се бориш. Но това е пропаганда на лозунга „ТРАЙ СИ ТРАЙЧО”. Реално това е кампания, която ще стигне до там, докъдето й позволим. Никой няма да умре в нея. Но и малкото енергия да живеем нормално ще отиде в тяхната свирка. Кой го позволи това? 
И не забравяйте. Първо съдят, после стрелят. Винаги е било така.
Това е притчата за равната трева. Тревата требва да е равна. А свободата, Ваня, е плевел.
Край на притчата.

Трудно е да се пита човек, който пита. Имаш един навик да караш приятелите ти да те питат нещо. За репликата Питай ме нещо”, защо? Умори ли се да питаш?

Да. Уморих се да питам. Изобретих много нови въпроси. И виждам, че у нас само децата и циганите са честни хора. За децата не съм сигурен даже. Не ми се пита. Всичко е ясно. Раждаме се като богове, живеем като крадци и умираме като вампири. Пише ми се. Не ми се пита.
Но искам и да ме оставят на мира. Хиляди малки кученца чихуа хуа са ме захапали за глезените. В началото е смешно. Но после настръхваш. Няма да умра, изяден от чихуахуа-тата на новата нормалност. 
Чихуахуа-тата на новия комунизъм. Земеделците на аналния секс, говорещи за плодородие. Комсомолците на кучешките права и свободи, устремени към приюти с отопление и кучешко СПА. Комунизмът на онези, които забравиха за хората. Безбожниците на заплата.
Дали да не го махнем това за чихуахуа-тата? Организация, която защитава Безбожниците може би няма, но със сигурност има комитет за защита на българските чихуахуа от чиху-фобия. Или нещо подобно?
 

АВТОР: Ваня Щерева, списание "Мениджър"

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.