Актуално
Защо винаги сме най-нещастни?

Костадин Костов | 20/03/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Днес е международният ден на щастието. Отбелязва се всяка година на 20 март.

По повод този ден, европейската статистическа служба „Евростат“ публикува равносметка за това колко са щастливи и доволни европейците.

Оказва се, че на дъното на тази класация са именно българите. Ние не попадаме за първи път в подобно изследване. Всяка година, в различна класация, България взима последните места: по щастие, доходи, реализация, чист въздух, възможности. На какво се дължи всичко това?

Като първа причина се споменават ниските доходи.

Това не е изненада за никога. Нито един човек не би бил щастлив с 450 лв. заплата. А дори много от българите не получават и толкова. Какво можеш да направиш с тези пари? Как да живееш, как да съществуваш?

Преди няколко месеца, друга агенция публикува нещата, които правят хората щастливи: добрата работа, високите доходи, любовта, пътуванията, пазаруването. Но ние не можем да се възползваме от нито едно от тях.

Не можем да пътуваме, защото нямаме пари да си го позволим. Същото е и с пазаруването, забавленията, всичко, което един нормален човек може да си позволи.

Тук някой може да каже, че парите не определят щастието? Така ли е наистина?

Може би това важи за другите страни, там, където всичко е уредено и дори в един момент да нямаш никакви доходи и работа, знаеш, че съвсем скоро всичко ще се оправи? А ние някога казвали ли сме го?

Може би максимата: парите не купуват щастие не се отнася за България. Този, който я е измислил никога не е живял в страната, в която се чудиш кое да платиш: кредита или парното? И не е живял в страната, в която хората първо си плащат тока, за да не останат на тъмно и после мислят какво ще ядат и дали ще имат пари за ядене.

Ако се доверим на друга класация, излиза, че всеки втори българин над 50 години, не е ходил на почивка повече от 5 години. Не е могъл да си го позволи. И за какво щастие говорим тогава.

На върха по щастие в Европа се нареждат скандинавските страни. Там и заплатите, и животът са направо нереалистични за българските стандарти. Това са и страните с най-чист въздух, най-малко безработно население и най-добра политика.

Друг пример за щастливи хора са германците. Там минималната работна заплата е 8,50 евро на час. Това прави 68 евро на ден. Щастливо, нали?

За съжаление, едва ли България някога ще добие подобен стандарт. С такава политика, с такъв модел на управление - може би никога няма да достигнем другите страни. Но дано поне станем по-щастливи. Някога, сами, по свой си начин. Защото щастливите хора живеели по-дълго. Дано да е така...

Защото на мен, а сигурно и на вас, ми омръзна да гледам България в поредното дъно на някоя класация: най-мизерна, най-ужасна, най-нещастна, с най-неграмотните, най-лошите, най-алчните хора. Омръзна ми да ни сравняват с Ангола, Катар и други подобни страни.

И промяната обикновено идва от самите хора

 



Други статии от този автор



Коментари