Актуално
Милен Добрев, последно сбогом! А къде беше държавата?

Станислава Шумарова | 01/04/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Последният ни олимпийски шампион по вдигане на тежести си отиде от този свят.

За кратко, в рамките на 35 години, той крачеше по българската земя с горди стъпки, а славата, която донесе на България - златен медал на олимпиадата в Атина през 2004 в категория до 94 кг, прослави името ни по света. С тези си действия Милен Добрев написа историята и се класира на първо място в нейните ранглисти за цял живот. Това се казва да оставиш делото след себе си, да си направил бразда и макар да не си сред живите, вече да си запомнен с ДОБРО! Едновременно с това да си светъл пример за идните поколения и най-вече на собствения си невръстен син, да им покажеш, че и българите могат да заемат първото място на хвалебствената стълбичка и да окачат на врата си тежкия златен медал. Поклон пред подобни хора като Милен Добрев.

Българският състезател по вдигане на тежести бе погребан в пловдивскато село Житница, където е преминало детството му.

Като шампион на България Милен Добрев е получавал държавна пенсия от 1050 лева, а от малкия строителен бизнес, който е въртял с братовчед си, на месец си е докарвал по около 800 лева. И какво от това?!

Явно парите се печелят, когато човек има хъс, желание и не се отказва лесно, но сигурно последната му пенсия е била дадена за гробищно място, за ковчег, за черен костюм и бяла риза, за опело и за гробар, добрият стар помощник на Смъртта...

И отново да попитам - заслужава ли си всичко? Слава, пари, прослава на родината, известност сред спортните среди, и накрая....държавата, за която си се борил – какво прави? Дори не праща „представител” на погребението ти... Забравя те.

Да почива в мир и да помага на България, където и да е сега, защото май политиците няма да я спасят скоро!

П.С. Срамота, срамота и пак срамота... Когато Милен Добрев се прибра от Атина на летището бяха едни почести, едно чудо... а онзи ден в Житница, на погребението на Милен присъстваха верните му приятели, тате, баба, жена му, други близки и роднини, сънародници и спортисти... А Държавата, къде е, мама му стара???

Тя само ламти за слава и почести, а при мъка пак се скатава! Не беше нужно всички 240 депутати да отидат в почернената Житница, но пък нито 1 да не изяви желание да стъпи в „таз прокажена земя”, нещо не е, както трябва в системата. По-подходящ момент от този едва ли ще имат милите ни депутати, за да покажат на нещастното семейство, че достойното момче, което са отгледали ще остане в сърцата на хората и в паметта на нацията, макар и да няма как да го върнат от оня свят политиците. Къде са били онези от Народното събрание, къде? Сигурно са имали спешен и неотложен Парламентарен контрол, на който е трябвало да се напсуват, да се полеят с водата и да си разменят някоя друга лична нападка... Поне да бяха възложили на секретарките си да изпратят съболезнователни ноти! А поведението на БОК в дадения момент, изобщо НЕ искам да го коментирам!!!

 



Други статии от този автор



Коментари