Карбовски
...в затвора попадна на хора и стана... хив позитивен

Надя Теодосиева | 09/12/2011

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Боян е едно от стотиците български момчета, които определят себе си като "нормален софийски дришльо". Ражда се и пораства из столичните квартали, не му се учи много, започва работа из разни складове и както повечето млади и здрави момчета решава, че тоя бачкаторски живот не е за него. Защото той „заслужава повече”. Сам определя посоката, в която залита като "кривване от правия път". Така през 2002-ра година Боян излежава първата си присъда. Последната пък излежа тази година - две години и половина за кражба на скъпоценности. През това време успява да сключи брак. Прави го, първо, защото има приятелка, която обича, и второ - така тя ще може да го посещава ежедневно и да му бъде адвокатски наместник при необходимост. Иначе сватбата в затвора е всичко друго, но не и романтична. Двама младоженци, двама свидетели, човек от общината, стая за свиждания, бракосъчетание, по един бонбон за всички, една целувка и айде обратно по килиите.



Днес Боян съжалява, че е прегрешил и е попаднал в затвора. Този път знае
че няма право на повече грешки.  Този път той не се държи като 99% от българските затворници, които са "несправедливо тикнати" зад решетките. Този път е виновен. И никога няма да забрави това. Защото вече изтърпява доживотно наказание. Боян вече е на свобода, но с доживота присъда: е ХИВ позитивен.

Боян със сигурност се е заразил във времето, в което е лишен от свобода. Това той може да докаже, защото половин година след като го затварят, му правят пълни кръвни изследвания заради сключването на граждански брак. Изследванията са повече от добри – а той: много здрав. След още половин година заболява от остър перитонит, приет е в МВР болница и по спешност е опериран. Връщат го в хирургията на затвора. Там главният хирург, махайки конците, му съобщава: "И между другото си болен от СПИН". До днес Боян не може да опише какво е почувствал в онзи момент. На съпругата му казват по телефона. Пак затворническите лекари. Мечтите и плановете на Боян изчезват. По онова време той иска да е свободен и да създаде семейство и деца,
да си намери истинска легална работа и някак да започне на чисто.

Единственият план, който ще му се получи обаче, е тотално новият живот, който получава. И новите цели. Сега той иска справедливост. Иска на затворниците да им се правят изследвания още щом пристъпят прага на затвора. Иска да се води статистика на ХИВ позитивните, иска хуманно отношение за себе си и тези като него.
Как се е заразил Боян не е много ясно. „Вътре" той е 100% чист - неколкократно са му правени чек тестове за наркотици – всичките отрицателни. Не е имал нито хетеросексуални, нито хомосексуални контакти зад решетките.  Съпругата му е здрава. Той предполага, че е бил заразен от зъболекар в затвора. Тогава изтърпява и първия си карцер, понеже стоматоложката работи с видимо непочистени инструменти и той й вдига скандал. Може би го прави прекалено късно, защото тя все пак си "свършва работата". Другите потенциално заразни ситуации - давал е кръв, за да му направят изследвания, преди да сключи брак и са му преливали такава при коремната операция.
Разказите на Боян, след като заживява с ХИВ, са достойни за затворник от Гуантанамо.
На няколко пъти животът му е на косъм на няколко пъти лекарите го отписват и дори го пускат на свобода, без той да е поискал, "за да си умре вкъщи". Пускат го за миналата Коледа - най-незабравимата, която е имал. Единственото му желание тогава е да оцелее. След обиколки на всички софийски болници, му отказват да го приемат, понеже перитонитът се е изострил, той е болен от СПИН и прочее шансовете му са много малки. Но той все пак оживява. Намират се лекари, които да го стабилизират. 115-килограмовото момче се е стопило и тежи едва 63 кг. След Коледната отпуска се прибира на топло. Междувременно успява да се разведе. Жена му остава с него в най-трудните моменти и след това си тръгва. Той не я вини.



Въпреки всичко през пролетта Боян излежа присъдата си излезе от затвора болен от СПИН и  мечтаещ за живот.    Успя да си намери и ново момиче, което да го приюти и да го обича. И което не страда от никакви страхове и предразсъдъци, че гаджето й може да й лепне ХИВ. Тя само трябва да крие любовта от родителите си, защото те не удобряват. Имат нормална връзка, с изключение на моментите, в които здравето му се влошава.

За 2-годишен престой зад решетките на Боян му се случва толкова, колкото много българи не изживяват през цялото си съществуване. Поуката му днес: "Човек попада в затвора, за да го превъзпитат, а не да го убият."  Съветът му: „Живейте така, че никога да не попаднете на топло, защото рискувате това да е последната ви адресна регистрация.”

 

 



Други статии от този автор



Коментари