Интервю
Антони Тренчев и троловете

Мария Маркова-Марчела | 05/04/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Антони Тренчев е един от най-младите депутати в сегашния парламент.  Играе с „Движение България на гражданите“, които са част от Реформаторския блок.

Може да сте чували името му покрай това, че преди време, в гневен коментар на стената си във Фейсбук нарече Кубрат Пулев лош човек, също и, че е ставал свидетел на това как по нощните заведения Кобрата се гаври с беззащитни хора. Това се случи точно преди мача на Пулев срещу Кличко. Много хора му се разсърдиха, наричаха него национален предател, а постъпката му „позор“.

Преди последните парламентарни избори Антони предложи на всички лидери на партии и кандидат депутати - да минат на детектор на лъжата преди цяла България да тръгне за пореден път да повръща в урните - може и за тази негова инициатива да знаете.  

Последно,  Антони разбуни духовете с участието си в сутрешния блок на БТВ, докато притиснат от две дами, страдащи от словесна диария, той се опита да каже нещо – не стана много ясно точно какво, но веднага се намериха хора, които да са чули думи, които никак не са им харесали и мрежата отново гръмна. Едни го поздравяваха за тезата, други го приканваха да мълчи красиво, вместо да се пъне да разсъждава. Появи се и хаштаг #манекениправятполитика.

Аз сега, докато се чудя дали да не звънна в ЦЕРН, за да ги попитам защо на Бойко Борисов никой не му вика „Бъди красив и замълчи“, искам да задам на Антони няколко въпроса, защото очевидно троленето е тема, която засяга и разстройва всички ни.

 

Антони, защо те обиждат на „красив“?

Интересен феномен е този. Хора, които жарко бранят свободата си, искат от мен да мълча, а пък аз искам хем да съм красив, хем да говоря, за нещата, които ме интересуват и вълнуват, защото май имам право, нали?

С какъв хаштаг би отговорил на хората, които ползват по твой адрес хаштага #манекениправятполитика?

Със сигурност няма да е #извинисебе. Пак ще кажа – не разбирам защо външността трябва да е толкова определяща за „вътрешностите“. Мен животът ме е научил, че вафлите стават повече за ядене, ако не ги ядеш с опаковката.

С вафла ли се сравни току-що?

Май нещо такова се получи. Да продължаваме напред?   

Добре. Продължаваме напред. Ти преди време се изказа остро за Кубрат Пулев на стената си във Фейсбук. С какво се различаваш ти от един обикновен трол, който се опитва подло да урони престижа на някого?

Има толкова различни видове тролове, че не мога да преценя кой от тях е най-обикновен, че да се разгранича рязко от него. Споделил съм лично мнение на личната си страница във Фейсбук. Не съм се промъкнал подло с чуждо име под чужда дискусия, да гоня чужди интереси.

Свободата да си анонимен не е ли също част от опасната игра на демокрация, в която сме се впуснали?

Може би, когато избухнах в нета на тема Пулев, освен, че съм имал нужда да споделя нещо, съм искал и да докажа, че няма нищо страшно публично да не харесаш човек, който бие много лошо и е любимец на голяма част от хората в страната ни. С истинското си име да посочиш своята собствена истина – това е истинската свобода. Може би и затова сега ми се говори за тролене и ограничения. Защото има разлика между системен тормоз и невинно споделяне на неща, в които вярваме. Има и разлика между умишлен палеж и това просто да ти гръмне бойлера по някаква тема…

Давай. Говори ми за тролене и ограничения. Защо не разбрах какво искаше да кажеш онзи ден в сутрешния блок на БТВ? На мен ли нещо ми има или на теб?

Може би и на двама ни има нещо. Знае ли човек. Нека опитам още веднъж да обясня. Току виж ми се получило. Така, под “тролене” в България се разбира предимно „партийно тролене“. Демек, на едни хора им се плаща да разнасят едни опорни точки по села и паланки. Демек, едни хора взимат от 2 до 7 лева, за да не мислят самостоятелно. И това е само една малка част от проблема, свързан с троленето…

Ако употребиш още един път „демек“ ще те призная.

Демек, този тип тролене доста трудно би могъл да се регулира, без да застраши свободата на словото и опазил ме Бог, аз да съм застъпник на идеята да цензурираме Интернет пространството.

Е добре. Защо много хора решиха, че им посягаш на личното пространство като искаш закон за ограничаване на троленето?

Защото всички са свикнали да мислят, че нещо ужасяващо ги дебне зад ъгъла или в огледалото.

Тогава какво точно искаш?

Много неща искам. Искам, ако реша да налагам системен тормоз над Кубрат Пулев в мрежата, да ме захапе законът, който не позволява, например, в печатните издания да се редят клевети. Искам също, ако реша да го тормозя скрит зад никнейм Krasiva, да има как да се разбере, че не съм красива, а красив. Искам също да си имам пространство, в което мога да захапя всеки, както и, където си поискам. Искам да знам и с какво е по-особен статутът на виртуалното пространство от този на всичко извън него? Казвам ти  - много неща искам и все опасни. Нямам отговори на всички въпроси, но се радвам, че от няколко дни има дискусия по темата. Много внимателно трябва да се подходи към темата. Въпросът е какво може да се направи.

Е какво може да се направи? Как се изчислява чистосърдечността на едно мнение в мрежата? Изобщо, ако тръгнем да регулираме нета, няма ли да се наложи Господ да слезе на земята? Кой ще е този висш критерий, който ще сложим на портите на Рая - СЕМ, ДАНС… КОЙ?

А как се изчислява чистосърдечността на едно мнение, споделено в ефира на сутрешния блок на БТВ или на страниците на някой вестник?

Демек не искаш Интернет да е свободна зона, в която всеки може да сере, пикае, яде, спи и повръща и вярваш, че има система на регулиране, която няма да прецака никой невинен?

Казах ти какво искам, а сега искаш да ти изброявам какво не искам. Списъкът отново е дълъг. Искам да се знае и, че не съм като онзи компютър, който може да изчисли какъв е отговорът на въпроса за живота, вселената и всичко останало. А пък и нито сме стигнали до правилен въпрос, нито до правилния отговор на всичко. Предмет на общи усилия е колко точно да сме красиви и кога е хубаво да мълчим. Като начало е хубаво да излезем от анонимност, защото няма да е никак секси да ни заставят да го направим. Въпрос на личен избор е да сме някой и, да, само отчаянието може да ни докара насила да караме хората да бъдат свободни да са себе си. А отчаяние има и темата вълнува всички.

И ти сега, като си супер отчаян, как ще заставиш хората да не се продават за 2 лева, 7 лева или за без пари? Или как ще ги накажеш или глобиш за личното им, неподкупно мнение, поставено в мрежата?

Много е сложна темата. Като да ти стискат обувките и да нямаш други на разположение. Дайте да мислим закон.

Кои сме тези, които #дайтедамисимзакон? Не сте ли там в парламента, за да ги мислите вие тези работи?

Има го и това, но гениални идеи аз лично няма да върна. Трябва да се научим да мислим заедно, а не поотделно. Ще направя публична дискусия по темата. Всеки, който има какво да каже по темата, може да заповяда.

Главният редактор на ПИК Ивайло Крачунов вчера обвини реформаторите, че нахално са изплагиатствали идеята на Бетина Жотева да се потърсят законодателни инициативи за въвеждането на санкции за троловете (платените драскачи). Извинявам се, че цитирам това дрисливо Интернет пространство, но все пак възможно ли е да се надпреварвате за авторските права на една тъпа идея?

И като заговорихме за политическо тролене, защо да не споменем и ПИК? Принципно да се въведат санкции за тролене не е идея, а пожелание. Всеки може да си пожелае всичко. Вселената слуша и изпълнява. Дядо Коледа също. Ето аз обаче имам идея - да се спре да се плаща на тролове. Страхотно начало. А след това сайтовете, които искат да са някакъв фактор, да спрат да насърчават анонимността на своите читатели. И не твърдя, че съм открил топлата вода. Може несъзнателно да повтарям, неща, които е хубаво да се повтарят.

Радан Кънев наскоро призна, че и ДСБ е тролило някога много отдавна и обеща, че повече няма да правят така. Москов спря линейките на ромите, Радан спря троленето, а ти Интернета – с това ли ще ви запомним или ще доживеем някакви реални реформи?

Този въпрос хем е смешен, хем е тъжен. Ако кажа „надявам се с хубаво да ни запомните“, ще кажеш: „Е значи наистина си отивате?“.

Виж как знаеш.

Със сигурност мога да кажа само едно – независимо какво си мислят някои хора, че съм казал, нямам намерение да „спирам Интернета“.

 



Други статии от този автор



Коментари