Сълзи без смях: актрисата като сервитьорка!

Къде ни отиде изкуството? Писатели, художници, артисти... можете да ги намерите по заведенията. Бармани, сервитьорки и танцьорки. Алтернативно изкуство. Защото това е алтернативата на изкуството у нас. Заведения за бързо хранене и евтино напиване дават хляб на Хамлет и Офелия, които никога няма да бъдат Хамлет и Офелия.

Знаете ли какви хубави пари получават българските артисти? От заведенията и магазините в моловете. Там ще ги намерите – зад бара или зад касата. Пияни или отегчени. Не е това сцената, която си представяха в първи и втори курс. Това е временният вариант, на който се спряха в трети и четвърти. И съдбата, която приеха 5 години по-късно.

Пет години по-късно все още това не е призванието, което са преоткрили, но е единственото, което могат да правят извън сцената. А сцената все още е далеч... до невъзможност.

Съдбата на българското изкуство е гибелта му. Писатели, художници, артисти, музиканти... ходещи мощи на дарби и таланти.

Без сцена за актьорите. И заведението е сцена, да въртиш бутилки също е изкуство, да танцуваш на бара също е танц, да участваш в чалга-балет означава, че все пак си близо до музиката и определено си се задържал на сцената, която събира аплодисменти... А останалите, които не са „вътре в шоубизнеса”, с тях какво става?

Те вместо „в“ играят „пред“ Народния театър. Играят пияници, напушеняци, играят на актьори с амбиции, играят на млади и красиви с бъдеще. Докато спрат да играят с осъзнаването, че това е единственото, което някога ще бъдат. Несбъднати артисти, таланти на прах, мечти пред Народния, които така и няма да сбъднат.

Ние сме виновни. Публиката, която определи предлагането. Която напусна театрите и галериите. Която спря да чете българска литература. Която спря да чете всякаква литература...

Ние. Които знаем, че Салвадор Дали съществува, но няма да познаем нито една негова картина.

Ние, които превърнахме чалгата в музика, а жените в силиконови изчадия.

Ние, които позволихме дъщеря ни да изглежда така. Които даваме на година за проституция повече, отколкото за театър през целия си живот. Които под „жива музика“ разбираме оркестър в кръчмата, а под „класическа“ – ретро-хитовете от годините на нашите родители.

Артистите ни са обслужващ персонал. Защото, когато правеха своя избор за развитие в живота не знаеха, че единственото, от което публиката се интересуа е яденето и пиенето. И сексът.

И днес ние не си купуваме билет за представление, но им оставяме бакшиши. И я щипем по задника. Сервитьорката, която знае Чехов наизуст, прочела е всичко на Достоевски, знае кой е Бекет (за разлика от вас), сервитьорката, която мечтаеше за сложна многопластова героиня получи ролята на глуповато любезно момиче с къса пола. И с усмивка.

Не заслужавате да ви се усмихват. Не заслужавате любезно обслужване. Вие превърнахте изкуството в търговия и пошлост и то трябва да ви отмъсти. Надявам се да ви отмъсти.  И после да емигрира.