Актуално
До депутатите: от какво се уморихте, да ядете кюфтета ли?

Костадин Костов | 08/04/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Преди дни социалните медии изригнаха срещу това, че българските депутати си гласували 10 дни почивка по Великденските празници.

Явно най-успешната професия в България е именно да си депутат. Почиваш по-голямата част от година, получаваш огромна заплата, жилище, лимузина и обвиняваш някой друг за провала на държавата, която управляваш.

Не ти пука, че населението ти живее с 400 лв. и се чуди как да оцелее.

Не ти пука, че държавата ти тегли кредити, които същото това население трябва да внася.

Не се интересуваш, че децата на България избират да учат в други страни и никога повече не се връщат в родината си.

Не проявяваш интерес как един пенсионер живее с 150 лева на месец и как въобще успява да се справи.

Качваш се на скъпата си кола, която е на държавата и се молиш да изкараш цял мандат, ако имаш късмет и втори, за да оправиш себе си и семейството си за цял живот.

А народът…той да се оправя кой, както може.

Един от коментарите в социалната мрежа беше - от какво се уморихте, да ядете кюфте ли?

Българските избиратели отдавна научиха, че техните избраници не служат на тях, а на собствените си интереси. Интересуват се как по-дълго да изкарат във властта, как да се оцелеят в една политическа игра, която ти дава свобода и възможност да оправиш собствения си живот. А животът на другите….той не е важен.

Сега, дни преди един от най-хубавите празници, политиците едва ли ще бъдат в България. Ще заминат със семействата си в чужбина, ще се забавляват и ще прекарат едни спокойни 10 дни. После ще се върнат и ще чакат да отминат 5-6 седмици до лятната им ваканция. И така, в един порочен кръг до коледната ваканция и пак обратно.

Няма да се замислят как точно милиони българи ще изкарат празниците. Дори няма да им мине през ума, че половината и повече от тези българи едва ли ще имат пари дори за агнешко, камо ли за нещо друго.

Преди време говорих с една баба от едно благоевградско село. Каза ми, че в селото й няма път, няма асфалт, дори няма ток. Живеят първобитно, все едно сме векове назад. Политиците идвали в това село преди кампания. Обещавали асфалт, ток, канализация…обещавали високи пенсии. Давали кюфтета и чакали глас. А хората гласували, улисани в своите надежди. Но, когато ароматът на скара вече не се усещал, а политиците отдавна си били тръгнали, в селото останали само обещанията. За асфалт, ток, вода, пенсии…

Е, питам аз българите политици, почиващи някъде в гръцките курорти по Великден...

Спокойно ли се храните, когато половин България гладува?

Спокойно ли пиете, когато хиляди хора нямат вода?

Спокойно ли спите, когато едно село седи без ток? И не е само то...

Спокойно ли живеете, когато милион българи живеят под прага на бедността?

Но едва ли те ще отговорят на тези въпроси, едва ли ще си направят труда дори да помислят за тях.

Празниците са за тези, които могат да си ги позволят. Политиката е само за тези, които никога не си задават горните въпроси. А народът, нали разбрахте, той да се оправя кой, както може. 

 



Други статии от този автор



Коментари