НЕРЕЛИГИОЗЕН ТЕКСТ

НЕРЕЛИГИОЗЕН ТЕКСТ
11-04-2015г.
61
Албена Вулева

На Разпети петък и в навечерието на Великден, стигам до извода, че съм осъмнала без яйца за Светия празник...

Това, разбира се, не е голяма болка за умиране, защото  мога винаги да си купя готови, боядисани от Билла (малко преди да е избягала панически от България) или, от която и да е друга верига. И тук, съвсем встрани от Страстната седмица стигаме до философския въпрос - ограбват ли веригите българина?!

Ако погледнем на този въпрос през призмата на великденските яйца, то трябва да ви кажа, че направо са го окрали. Изтръгнали са му християнската душа, ей така, най-безцеремонно за 30, даже за 3 сребърника. Та, какво за Бога е Великден, ако не удоволствието да направиш мазало в кухнята си от яйца, бои и буркани?! Да се изявиш творчески и да докараш всичките си яйца в някакво дрисливо-лайняно, което да обявиш за златисто, гордо да ги подредиш в паница и даже да ги облепиш с възможно най-циганските стикери за яйца, които се продават...

Е, на някои наистина яйцата им се получават много красиви. Но, дори и за тези с възможно най-грозните яйца, Великден общо взето се състои именно в яйцата.

Какъв е тоя Великден без яйца?! Как можеш да сравниш тези 5-6 часа свинщина в кухнята, синьо-зелените си ръце, издирването на бели яйца, крепенето на корите до вкъщи и всичките други глупави, но умилителни емоции със сурогата- готови, боядисани яйца?!

А във всяка верига ги има. Даже са вече наредени в кошнички, украсени...Ей, това се казва да ти откраднат духа на празника. Да ти извадят празничната емоция от душата е много по-лошо от това да ти извадят 30-те сребърника от джоба за тъпите, готови яйца.

И, ето така, лека-по лека, незабелязано ние си подменяме истинските неща с някакви заместители, от не особено висока емоционална, духовна и морална стойност.

А, защо? Празникът ли е загубил своето значение в съвремието или съвремието е направило ежедневието ни така заето и претрупано, забързано и напрегнато, че за празници време нямаме?! Че за празници настроение нямаме. Станахме ли онези роботизирани, бели роби, които работим 24/7 и нямаме време да си боядисаме сами яйцата, защото трябва да работим, за да може да имаме пари да си купим от онези- готовите и някакси там да отбием номера за празника?

А, някои за Великден ще отидат дори на Плаза... Смятайте, не на църква, а на Плаза. Ще се чукат с яйца (готови от магазина) и после просто ще се чукат (тоя път надявам се с истински яйца) по тоалетните, а може и на паркинга, предпазвайки се или не от зачеването (но, не непорочното) на новия Спасител...

Не, няма лошо, аз съм най-малко религиозният човек, но колкото и да не вярвам в цялата тази глупост с Джизъс и Плащеницата все пак традицията, целият този цирк с празника и изобщо неговият смисъл е да се завлечем в някоя къщурка, озаглавена църква да пообикаляме със свещ в ръка и въобще да участваме в цялата тази постановка с хомосексуалните старчета със смешни, мръсни, шарени одежди и да повтаряме в хор Христос Воскресе! Не че вярваме, не че има смисъл, но по дяволите - това изисква етикетът! Така повелява празничната традиция! Както на Нова Година слагаме коледно дръвче и топки върху него! И се радваме, че е настъпило 00.00 часа!

Може би ще кажете, е даа, ама вече в модерни времена празникът е претърпял промени. Не, не е претърпял промени - просто вече го няма. Празникът, като понятие е тотално изваден от съзнанието и емоционалния ни мир. Забелязали ли сте, че в последните години отсъства и коледният дух?! Тези така наречени Големи празници някога докарваха трепет в душите ни седмици преди да настъпят. Днес емоцията е равносилна на петъчно излизане. Приемете, че всеки петък е Великден. За съжаление, не всяка седмица е страстна, защото нямаме вече никакви страсти. Сиво, монотонно ежедневие ни влачи от работа до касата за сметки, през веригите, които ограбват българския производител, купувач и продавач, та чак до петъчното излизане, когато излизаме не, защото много ни се излиза, ами ей така...в надеждата нещо интересно да ни се случи. То обаче никога не ни се случва, колкото и да пием, да шмъркаме и да се надяваме, че Ред Бул наистина дава крила. Не, не дава. Прибираме се, все така смотани, уморени и отегчени, най-вече от скучния си беден финансово и духовно животец и отново се стягаме за работа. За да изкарваме пари за следващия петък, сметките и веригите...

И какъв за Бога е смисълът на всичкото това?!

Вчера Исус е бил разпънат на кръста и е умрял за спасението на човечеството...

От какво ни е спасил?! Някой чувства ли се спасен? Може би, би спасил себе си, чрез избавлението да умре и да се отърве от цялата тази глупост, но дори и той е бил от някого прецакан, защото все едно е възкръснал и пак колелото на безсмислието се е завъртяло за него, отново... Горкия човечец. Горките човеци изобщо.

И, някакси не съм монго съгласна, че Исус или Христос, или, както там е удачно да се нарича по това календарно време, тази персона е изкупил греховете ни, чрез своето страдание...Какво е изкупил, бе?! А, човечеството какво изкупува страдайки ежедневно? Вие напълно щастлив човек познавате ли? Някой, който никога в живота си не е страдал?

По дяволите, на този свят има толкова много мъка, значително повече, отколкото има щастие... Значи нищо не е изкупил.

От нищо не ни е избавил, от нищо не ни е спасил. Или по тази земя има хиляди, даже милиони Исусовци и Христосовци, които страдат и сега, ей в този точно, конкретен момент и вероятно изкупуват и те грехове. Свои или чужди - не знам.

Въпросът е, че винаги, ежедневно на този свят има много страдащи хора. Така че, да не забиваме нос единствено в Христос и баш неговия венец на страданието. Или, ако ще почитаме страданието изобщо, като акт на изкупление, нека поне не е с готово боядисани яйца... Ако, разбира се животът не ни е прекършил дотам, че да нямаме сили - физически и морални сами да си боядисаме яйцата. В последното дълбоко се съмнявам... В Христос, Спасението и Изкуплението - също. И майната и на Била. На нас за страданието на цялото човечество не ни пука, та ще ревем за някаква верига. Ние толкова вериги си имаме - целите сме оковани!

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.