Българите в Молдова - по пътя към свободата

Българите в Молдова - по пътя към свободата
11-04-2015г.
18
Костадин Костадинов

„Никъде не сме ходили, от село не сме излизали, а в 4 държави живяхме”. С тези думи, изречени някога от бащата на Сергей Филипов, кмет на град Тараклия в Молдова, може съвсем накратко да се опише съдбата на бесарабските българи през размирния XX век.

От Руската империя до 1918 г., през Румънското кралство до 1940 г., през СССР до 1991 г. та до днешните републики Украйна и Молдова, неравният път на нашите сънародници в Бесарабия винаги се е отличавал с едно неизменно и неписано правило - каквото и да се случва, България никога не ги подкрепя.

От друга страна, незаинтересоваността на българската държава, макар и парадоксално, има и своите добри страни. Както често може да се чуе от местните българи, „ние сме много благодарни на България за това, че като не ни обръща внимание и не ни помага, тя ни научи да се оправяме сами”. На принципа, че неволята е най-добрият учител, бесарабските българи превърнаха безхаберието на София от пречка в стимул за своето развитие. Последните няколко месеца от живота на българите в Молдова го доказват напълно.

В началото на миналата година в Гагаузия, автономна република в състава на Молдова, се проведе референдум за външнополитическата ориентация на републиката. Той категорично се произнесе в полза на сближение с Русия и Евразийския съюз, както и за независимост на Гагаузия в случай на обединение на Молдова с Румъния. По същото време, подобно допитване се проведе и в Тараклийския район, което завърши с идентични резултати, с тази уговорка, че тук се заговори и за обединение на двете административни единици в обща автономия. Разтревожени, централните власти в Кишинев започнаха наказателни действия срещу лидерите на местните български общности. Тук е моментът за кратко отклонение. Тараклийският район е населен компактно със славяноезични българи, известни още и като тукани. Гагаузия е дом на близо 150 000 тюркоезични българи, известни като гагаузи. Сред тях през последните години от съществуването на СССР се разви движение за обособяване на отделна народност, но то не се случи на антибългарска основа, както в случая с т. нар. македонска нация, поради което отношенията с другите българи останаха изключително близки и дружелюбни. Нещо повече, браковете между едните и другите се възприемат повече като вътрешнообщностни , отколкото като смесени.

Но да се върнем на събитията от миналата година. След продължила няколко месеца игра на нерви срещу тараклийския кмет беше повдигнато обвинение за престъпление по служба - заради това, че за изграждането на нова градинка е отсякъл 6 изсъхнали дървета, молдовската прокуратура му поиска 6 години затвор. В Гагаузия имаше кратки сблъсъци, приключили без усложнения, но с осезаемо повишаване на напрежението. В централните молдовски медии усилено започна да се говори за опасност от сепаратизъм от юг. В такава атмосфера на 23 март 2015 г. се проведоха изборите за нов президент на Гагаузия. Те бяха спечелени от Ирина Влах, обявила се за още по-близки отношения с Русия и Евразийския съюз. Буквално на следващата седмица след изборите молдовските власти арестуваха кмета на Чадър-лунга, един от трите града в автономията, а произнасянето на съда по делото срещу Сергей Филипов се насрочи за 16 април. Разбирайки, че не само на думи, но и на дела съединението наистина прави силата, ръководителите на Гагаузия и Тараклия възстановиха отново старата идея за обединяването на двата региона в обща република. Това би превърнало местните българи не в локален, а в регионален фактор, особено на фона на нестабилността на съседна Украйна и с оглед на замразения конфликт в Приднестровието в рамките на самата Молдова.

За всичко това в България естествено не се споменава и дума. Вярна на своята отколешна традиция да бъде винаги вярна, до степен на безумие, на своите господари, нашата държава тотално отрича избора, направен от нашите сънародници. Заради подкрепата, която получават от Русия, нашите дипломати правят всичко възможно, за да саботират този вариант.

На общобългарско събрание в Тараклия през април 2014 г., на което присъства и българският посланик в Кишинев Георги Вълов, в момента, в който Сергей Филипов споменава за обединението на двата региона, Вълов става и напуска залата демонстративно с целия си антураж. Разбира се, никой от местните българи не съжалява за това. Те отдавна вече не разчитат на България, за каквото и да било.

Впрочем, ако България беше независима държава, а не американска марионетка, тя би трябвало да бъде благодарна на Русия. През последните години, като следствие от руския геополитически ренесанс, Москва възстанови влиянието си тук и деликатно, но неотстъпчиво изтласка Турция. След 1991 г. Анкара се възползва от настъпилия вакуум в постсъветското пространство и нахлу както политически, така и икономически навсякъде, където можа. В Гагаузия започна процес на тотално отделяне от българските съседи, премахна се кирилицата и се премина на турската версия на латиницата, пропагандираше се навсякъде, че едва ли не гагаузите са турци, само че християни. Само за няколко години Русия минимизира турското влияние – нещо, което България не само че няма как да направи, но и нещо повече – тя и не иска да го направи. Същевременно Русия оказва и подкрепа на българите в съпротивата им срещу опитите на Кишинев да провежда политика на румънизация. Нещо, което отново очевидно не вълнува България. Трябва ли тогава да се учудваме, че когато миналата година на едно събрание Сергей Филипов казва, че за българите в Молдова слънцето изгрява от изток, изказването му е посрещнато с бурни аплодисменти от всички присъстващи?

Същевременно начело на Гагаузия предстои да застане официално на 15 април новата президентка Ирина Влах. Млада, красива и образована, тя определено разчупва наложения стереотип за начина, по който изглеждат и говорят постсъветските политици. Нещо повече - тя има специално отношение към България и българите, защото нейната майка е славяноезична българка от Тараклия. Докато е депутат в молдовския парламент тя е председател на групата за приятелство с България, а по нейни думи винаги, когато има възможност, прекарва почивката си във Велинград. Влах и Филипов са в отлични отношения, което прави синхрона в действията на двамата ръководители изключително добър. Това предполага добри перспективи пред бъдещето на молдовския юг, населен компактно с българи (гагаузи и тукани), независимо от срамното поведение на българската държава. На нея отдавна вече не само, че не се разчита, но служи и за дружески присмех. „Когато подариха на университета в Тараклия три компютъра и един принтер, от българското посолство направиха такава новина по медиите, все едно са построили космодрум в ректората”, казва един от българските лидери в града, и добавя – „Само един добър посланик имаше за толкова години, Петър Воденски, но и него май че го наказаха от София за това, че ни помагаше и мислеше за нас”.

Днес Молдова привидно изглежда спокойна. По разбитите прашни пътища на южните и краища, по които всяка втора кола е с българска регистрация, човек лесно може да се обърка, че е в България. Колите същите, дупките и те, хората говорят на български. А и като добавим това, че българската държава липсва, все едно наистина сме някъде в някой от многото забравени и изоставени български региони. Има нещо много различно обаче. Местните българи и техните водачи, хора като Сергей Филипов и Ирина Влах, въпреки всичко и въпреки всички, се борят за своята гордост и своята чест. И ненатрапчиво, само с личния си пример, ни показват какво трябва да направим ние, за да спасим държавата си.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.