Радомирски кошмар или какво е „ на дискотека” в провинцията...

„Не се притеснявай, че всички жени са на половината на твоите години.“, каза моят приятел с влизането ни в радомирската дискотека. Но нямаше как да не се притесня. Около нас бълбукаха 14-годишни, както бълбукат мехурчета в джакузи. Тясно джакузи. Мръсно джакузи. Нещо такова.

Но нека оставя децата на джакузито. Аз, ако можех на 14, също щях да ходя на дискотека и да стоя до сутринта. Колкото си по-млад, толкова е по-хубаво. Колко си по-малък, толкова е по-задължително. Имам друг въпрос – кои са тези родители, които спят спокойно, кои са тези бармани, които снабдяват малолетни с алкохол и какъв е този DJ?!?!? (за DJ-я след малко)

Значи! Цигарите няма да ги коментирам. За да се налива с бира или долнопробно уиски един 14-15 годишен организъм, той трябва да е мутант. Или, ако не е – ще мутира. Няма друг начин! Но оставете това, аз на 14, ако можех, сигурно също щях да пия, каквото ми дадат. То си е въпрос на чест и зрялост.

Имам друг въпрос – няма ли полиция в този град, бе, хора?! Проверки не се ли правят?! Кой си плаща, за да си вее мелницата за непълнолетни и на кого плаща? Важно е да се знае. И не е трудно да се разбере. Ако ги питате онези малките – и на 5 уискита да са, пак ще ви кажат. Ако не ви заподозрат в злонамереност, де. Че мисията в живота им на този етап, естествено, е да укриват владетелите на тийнейджърската си империя.

„Искате ли амфетамини?“ Моля?! На кого ги продавате тези неща?! И се оглеждам – и виждам как две лели се опитват да се правят на тийнейджърки и става болезнено ясно, че тяхната грамотност едва ли стига до значението на тази дума.

Остават малките. С изграждащите им се тепърва мозъци и недоразвити тела. Като нищо ще сложат край на всичко с няколко порции лайна, след които ще разберат не какво е да си Бог, а какво е да си в ада.

Имат си „сергия” за наркотици в Радомир. Няма да ви кажа къде е. Забравих вече. Имат си и магазин за дрехи. Помня, че нямаше разлика...

И в този ред на мисли! DJ-ят! Toзи връх на селската еволюция. Този бик в човешко тяло, това гигантско недоразумение с ураганни способности, този надрусан дебел селски персонаж, който крещеше все едно са го дали по телевизията и са му казали: Ти си.

Вие разбирате ли как той надвкиваше всяка песен с разсъждения и възклицания по текста и околните.

Вие разбирате ли как той ревеше на микрофона с екзалтацията на изчадие...

И накрая каза: „Оооо на DJ-я много му личиии...“ Личи ти – чалга-токсичен отпадъко...

И ето така става...

Една вечер в Радомир, една статия в Лентата, още един шамар от живота. Но да оставим моите емоции.

Имам няколко въпроса – сериозно ли? И докога? Родители? Деца?! Заслужавате повече.