Актуално
За една акушерка и любовта към сеира...

Гергана Шумкова | 26/04/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Преди няколко дни България за поредн път беше разтресена от едно зверство. Свикнахме да гледаме по новините за убийства на млади хора, свикнахме да слушаме за гавра над животни, но да посегнеш на новородено....?!

На 18 май, акушерката Емилия Ковачева нанася множество удари с ръце и със стъклено шише  по главата и тялото на новородено в болница „Софиямед”. Опитвала се е да задуши детето, като е притискала с ръце врата му. В резултат на тези действия е причинила тежка мозъчно - черепна травма на бебето.

На нас, обаче, не ни стигна да слушаме  за жестокостта към едно бебе, което не може да се каже, че е дошло на бял свят от четири дни, защото България е всичко друго, но не и „бял свят”, и за това медиите „любезно” ни предоставиха запис с цялата гавра.

Вчера този близо двуминутен клип беше едно от най- споделяните неща в Интернет. Защо питам аз? Какво печелиш, след като изгледаш тази жестокост, дори и „целомъдрените” коментари над шернатия  клип не те правят по-малко сеирджия.

Аз получих въпросния клип от пет човека на лични съобщения, пуснах го, но след това го спрях, защото осъзнах, че типично българското любопитство и народната  ни черта да искаме да си „наврем носа” навсякъде беше на път да завладее и мен.

Четох много коментари по темата: че този клип трябвало да се споделя, за да се разбере що за изрод е медицинското лице и така нататък. Не мисля, че някой се съмнявам в това, че само чудовище би посегнало на бебе, та е нужно и да се състезаваме в споделяне на документираната жестокост.

Сякаш забравяме, че на този клип не е сниман поредния тъпак, който кара с 200 километра или кретен, който се гаври с животно, а едно малко човешко същество, чиято най-голяма грешка е, че се е родило в България – една страна, която те посреща „подобаващо” от първата ти глътка въздух.

Родителите на детето са помолили да ги оставят намира, но ние вместо да сме съпричастни с болката им, ровим в една рана като споделяме и гледаме този клип.

Да го гледаш и качваш в Интернет е толкова „нечистоплътно”, колкото да споделяш клип как убиват или изнасилват човек, за да покажеш колко зли хора има в страната ни. Не трябва да забравяме, че на него има и едно детенце, което след няколко години ще бъда съзнателен човек, на който няма да му е приятно, че се е превърнал в Интернет сензация с побоя, нанесен му едва на 4 дни.

Понякога е хубаво да сдържаме любопитството си в знак на уважение към човека.

Вместо да качваме клипа и да цъкаме с език , трябва да се замислим какво зависи от нас като граждани на една европейска държава подбни зверства да не се случват.

 



Други статии от този автор



Коментари