Лукс под прикритие. Слепците са с очи.

Не ми казвайте, че не сте знаели за разкоша, в който кметът на Пазарджик Тодор Попов тъне.

Не ми го казвайте, понеже не е вярно.

Знаят се нещата в по-малките градове. Всичко знаят местните, обаче, после супер се учудват, когато истината стане достояние на по-голям брой хора. И тогава започва голямото цъкане с език. И моралните оценки. И великата възмута от скапанта държава, в която живеем.

Само че, за да не е чак толкова скапана тази държава, хората не е лошо нещо да направят.

Не да чакат нередностите да ни удавят и после да плачат над труповете.

Не.

В истинските граждански общества, гражданите съобщават нередността на секундата, в която я разберат. То това е изобщо смисълът от „гражданското общество”. Да държи под контрол процесите и хорта-лидери на тия процеси.

Не съм за чуждопоклонничеството, но се чудя – дали цял Бостън примерно, ще знае за злоупотребите и икономически нелогичния разкош на своя кмет и ще си мълчи?

Или примерно в Манчестър, англичаните ще си шепнат под сурдинка к’ъв мошеник е кметът, ама думичка няма да обелват официално?

Тук сме превърнали в национален спорт – мълчанието. Мълчанието пред очевидното. Ама то са дувари, ама то са палати, ама то са дворове, ама Пазарджик не е Ню Йорк...

И искате да ми кажете, че допреди една седмица цял град хора не са знаели чии са дебелите огради и какво има зад тях?

А днес се шокираме...

Айде да сме честни малко и да си кажем, че, когато имаме възможност – винаги ставаме  съучастници в далаверите.

Убедена съм, че множество хора „са намазвали” покрай кмета и не искат да го бутнат с пръст.

Убедена съм,  че мнозина са му се дразнели, ама поради някакви съображения също са си мълчали...

Убедена съм, че мнозина, и то не само в Пазарджик са знаели кой е Тодор Попов, къде живее и как се е сдобил с парите,  за да живее там.

Ама според експерти имението в село Паталеница било на стойност 1.5 милиона лева! Каква изненада! Кметът на Пазарджик е богат! За сметка нечия! Колко неочаквано...

Точно толкова, колкото преди години, когато в  дома за сираци в Берковица, журналисти разкриха, че малолетни момичета от дома, ходят да вършат секс-услуги на местен педофил срещу 2 лева. А уж отивали да му помагат с картофите.

И това, докато не го дадоха по телевизията – НИКОЙ НЕ СЕ ТРОГНА. След това, естествено, последва цъкането с  език и възмущенията. И още поредица от репортажи...

И там, ако се заслушате, междудругото, местните казват неща от рода на „най-после ще го накажат”, „той отдавна го прави”...

Нали разбирате – МЕСТНИТЕ СА ЗНАЕЛИ.

Цяла Берковица е  виждала как 14-15 годишни момичета отиват „на секс” при дядото-педофил. И дума не са обелили (освен под формата на клюка и на тихо...).

Точно затова си заслужаваме държавата. И живота. И страховете.

Защото малодушието се наказва с кофти ежедневие.

Защото, който не извика срещу престъпника, щом го съзре, и той става престъпник.

И, защото няма общество там, където всички дебнат „кяра”.  Там, където очите ги има, а погледът – не.

И като е така – честит ни Тодор Попов!

Малко ни е...