Магьосниците, които бъркат в кофите

50 процента от българите живеят с по-мало от 360 лв. на месец. Голяма част от тях са хора в трудоспособна възраст, които и работят. Останалите са бабите и дядовците ни, които цял живот са работили и днес избират между животоподдържащото си лекраство и хляба „Добруджа”. Грешка. Лекарството често пъти е толкова скъпо, че изобщо не се чудят. Хляб няма. За парно да не говорим.

Това е статистика, достоверността, на която е под въпрос, защото, ако наистина цифрите бяха верни – то хората в България трябва да са магьосници. Талантливи магьосници.

Как с по-малко от 360 лв на месец ще платиш сметките си, които според сезона и потреблението варират между 20 и 200 лв, ще си купуваш храна, която в най-пестеливия случай излиза между 100 и 200 лв. на месец и ще си купиш лекарствата, които ... Божа работа колко ти струват?! И обувки.

Все неща, без които не може. Прах за пране. Сапун. Шампоан?! (може би?!) Гъбичка за миене на чинии? Билетчета?!?! Как?

Ще ви кажа – преди време излезе статистика, че средно на семейство се пада по един човек, който работи извън България и изпраща пари на своите роднини. Ето ви едни допълнителни средства, които ообясняват защо и как пенсионерите ни не умират по улиците. И защо има толкова голяма безработица у нас, деифицт на кадри и пълни кръчми. Не е магия. Чужбина е.

Въпрос – как се отразява на икономиката ни това, че разходите й към хората са в пъти по-малко от приходите, които идват наготово от други страни?

Когато държавата ни каза индиректно – „оправяйте се“, ние наистина се оправихме и днес очевидно изобщо не сме на дневен ред, защото си преживяваме без много много да мрънкаме, а тя може да си действа по по-важните дела, свързани с мними реформи и фалшива борба с корупцията.

Корупцията. Да ви кажа ли как една акушерка живее с 400 лв. на месец?! Не живее... Има подаръци, рушвети, финансови благодарности, поискани средства, има търговия в болниците иначе нямаше да има болници.

Мисля, че отдавна стана ясно. И не само за там. Учители, полицаи...

Всеки взима от някой, за да даде на някой друг, за да си свърши работата, защото държавата всъщност няма отношение към това кой как работи, стига да не иска заплащане и общо взето положението е – „тук въртим едни пари“.

Не можем да се преборим с корупцията, докато стимулираме нейните причинители. Сещам се за съседите ми, които пръскаха срещу хлебарки всеки месец, защото целият блок гъмжеше и апартаментът им оставаше чист за около две седмици.

Някои бедни крадат от други бедни. Някои бедни са безработни само по документи.

Сивата икономика и организираната престъпност са около нас с основателно самочувствие и завидна независимост.

Сивата икономика и организираната престъпност се грижат за нашите бедни и техните деца.

И би било доста жестоко да се вземат мерки срещу тях, защото това би обрекло вече на истински глад редица семейства у нас.

Извод: да благодарим на чужбина, корупцията и организираната престъпност за здравето и храната на масата. Благодарим ви, че ви има, защото гладът се оглежда в чиниите ни, а него няма как да подкупим.