#БАЛКАНСКИ ХУМАНИСТИ. КОИ СА ТЕ?

Днес, в 19:00, в Underground gallery, близо до Сточна гара, може да видите двама художници. Те са и музиканти. Росен Марковски и Николай Димчевски-Ника. Наричат ги още БАЛКАНСКИ ХУМАНИСТИ, ще разберете защо.

Въпросът е, че те искат да направят нещо отвъд скандалите за Лувъра, извън медийните шумотевици и встрани от претенциите, с които се е заринала културата ни тия дни.

Те обясняват идеята си така:

„Рисуване и правене на музика в реално време. Смисълът на нашето съществуване е в акта на живеене. Всяка среща ни променя.”

 „Срещата между хората. Срещата в изкуството. Срещата със себе си. Извън света на виртуалното. На 5 май ние правим рисуване и свирене на живо пред вас.”

Lentata.com ви представя един кратък разговор с Росен и Ника. За цветове, цветя и бухали. На фона на цялото оскотяване и полудяване на нацията, някой трябва все пак да се грижи за красотата, нали?

Ето ви двама.

Какво ще бъде събитието, което правите днес, на 5 май? И кой го прави?

Ника:

Събитието е пърформанс в рамките на mini art fest V, в който сами си създаваме музикална среда, свирим и импровизираме на живо, с помощта на loop машина възпроизвеждаме изсвиреното и на негов фон рисуваме на живо. Правим го аз и Росен Марковски.

Росен:

 Среща. Срещаме се с хора. Познати и непознати, импровизираме музика в реално време. Музиката променя тяхното излъчване, а то променя музиката. Рисуваме и правим отпечатъци от тази среща в реално време.

Кои сте вие – БАЛКАНСКИТЕ ХУМАНИСТИ?

Ника:

Група художници, създали това течение в България.

Росен:

 Може би трябва да попитаме Мартин Карбовски. Той ни нарече така. Може би за това, че носим балканския дух. Балканска щуротия и неповторимост и в същото време сме меки и нежни. Вълнуваме се от красотата. Рисуваме жени, цветя, риби бухали. Тихи и съзерцателни, в същото време шумни и раздаващи се бохеми.

Ще свирите и рисувате на живо. Говорите за смисъла от срещата. Какво си представяте, че ще се случи в такава импровизация? Имате ли цел?

Ника:

За мен най-важна е срещата със себе си. Хората пред мен инспирират тази среща, променят нагласата ми. Целта е самия акт, а не нарисуваните картини като резултат.
Росен:

 Целта е да видим какво ще се случи. Как ще си повлияем и ще съдим за срещата по отпечатъците. И все пак, ще водим настроението и ще провокираме. Среща в арт среда.

Какво е общото между музиката и рисуването?

Ника:

 Контраст, пауза, хармония.
Росен:

 Сексът. Настроенията, усещанията, дори думите в рисуването, музиката и любовта са едни и същи.

Кого каните на това събитие? И какво му казвате на този някой?

Ника:

Каним хора, с които можем да се огледаме един в друг.
Росен:

Каним хора, отворени към контакт. Каним хора, които искат да общуват. Ние просто ги предразполагаме.

Един от текстовете, представящи събитието гласи – „Във времена, в които фокусът в културното ни пространство е върху това кой колко е взел за изложбата в Лувъра и дали новият ни музей има или няма концепция, ние искаме да обърнем внимание върху срещата.” До какво води това фокосурине? Пречи ли ви на изкуството и как...

Ника:

На мен лично не ми пречи, но пречи на цялостния облик на изкуството и хората добиват впечатление, че само това е интересно.
Росен:

Изкуство ще се прави винаги и нищо не може да му попречи. Това разфокусиране ивежда хората от изложбените зали и ги изкарва на улицата.

Вас двамата какво ви свързва?

Ника:

С Росен говорим един език. Разчитаме се, палим се един от друг, "крадем" - в добрия смисъл. Аз лично го срещнах, в момента в който търсех учител. Сега се радвам ,че сме съавтори на проекти!

Росен:

Светоусещането. Рисуването не е картини, то е начин на живот.

Откъде дойде идеята за съвместна работа, изобщо?

Ника:

 От общото светоусещане, от многото вечерни актове заедно, в които така или иначе свирим и рисуваме заедно. Просто решихме да го покажем пред публика.

Росен:

От Фейсбук. Просто се харесахме чрез картините и разбрахме, че има какво да си кажем. После седнахме на маса в Найлон и се разбрахме.

И музиката, и особено рисуването...винаги са били смятани за много индивидуални изкуства...как ви се получава общото творене? Какво повече дава то?

Ника:

 За мен музиката не е индивидуално изкуство, рисуването е! То си остава такова, дори и да го правиш пред хора. Общото е чистата провокация от срещата с другия артист и публиката, и как това се отпечатва в теб. Затова темата е Среща.

Росен:

Всеки рисува своя живот. Всеки изразява себе си. Контактът е в споделянето. Това ни променя. Движението е в провокацията.

Кажете ни трите най-важни изречения (неща) за себе си, които хората трябва да прочетат, точно сега...

Ника:
Художник, романтик, мръсник.

Росен:

Срещите, кафето, уискито, прекрасните хора, вечерните актове, следобедните разходки, шумния бохемски живот в малките часове на прашните ателиета, разлятото по пода вино и онази малка, изпаднала от джоба ти роза, откъсната от оградата на монмартърски двор.