Актуално
„Учените” от БАН май пак ще търкалят тикви...

акад. Петър Иванов | 08/05/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Тези дни в специален доклад ръководството на БАН, единствената в ЕС държавна академия 
с посткомунистически монопол върху науката, така е само в Северна Корея, 
кахърно се оплака от „липсата на адекватна държавна политика, спрямо учените от БАН”.
Разбира се, Воденичаров и компания чрез този доклад пак си искат пари, какво друго, 
от бюджета на държавата. 

Получавали били много малки заплати, професорите – само 750 лв. 
„Учените” стоят на топло в БАН, защото просто там само се водят на работа 
(те там нямат даже работни места), получават в края на месеца една сума, 
а през цялото си свободно време се занимават с други сладки дейности – 
1, 2, 5 и повече трудови договора, преподаване в няколко университета едновременно и т.н. 

БАН работи само за себе си, за заплатите си, какво произвежда не е ясно. 

Например, в Института по математика работят 177 (!) учени  плюс стотици (около 300) 
други длъжностни лица, без да са известнирезултатите от тяхната ежедневна упорита 
сравнително добре заплатена работа в областта на математиката. 
Въобще, каква е числеността на работещите в БАН е много деликатен и табуиран въпрос. 
Според министър на образованието и науката,в БАН намират препитанието си 10 000 софиянци – 
2 900 учени и 7 000 души обслужващ персонал, т.е. на всеки учен в БАН се падат 
по близо двама души обслужващ персонал, точното съотношение е 1:1,8. 
Ръководството на БАН сочи други числа, като често се оплита и ги променя: един път учените там 
били 3 628 души, а съотношението „учен – чистачка” било 1:1, 
а сега в този доклад пък за „учените” се спряга числото 2 943. 

Членове на БАН, според сайта на Академията, са: 62 академици; 93 член-кореспонденти; 1 почетен член; 83 чуждестранни членове (другите в БАН са персонал). От академиците само 1 е трудоспособен. Останалите са пенсионери, като 11 души са между 70 и 80 години; 42 души са от 81 до 90 години; 5 души са столетници, над 90 години. При член-кореспондентите нещата са същите: само 10 души не са пенсионери. Ако направим проста сметка, излиза, че в трудоспособна възраст са само 11 души (7%) от състава на цялата БАН, другите 93% според българското законодателство са извън трудоспособна възраст. Жените сред академиците са само 2, това е 3% от академиците. Тези факти говорят за наследен джендърен проблем, характерен за тоталитарните йерархии. И още нещо, 23%, всеки четвърти, от чуждестранните членове на БАН са от Русия (СССР). БАН няма чуждестранен член от европейска английскоговоряща страна (Англия, Шотландия, Ирландия и др.), въпреки че вече 10 години сме член на ЕС.

Според Решение № 2-351/27.05.2014 год. на Комисията по досиетата, което всеки може да види в сайта на Комисията, при изпълнение на задача да се установи агентурната принадлежност на ръководството на БАН, са разкрити 53 ръководители, които са агенти на ДС, със съответните псевдоними, саморъчно написани доклади и сведения (доноси), картони, декларации и др. На практика ръководителите на 35 (88%) от 42-та научни института на БАН – директори и зам.-директори – са агенти на ДС. Ако имаме предвид и научните секретари-агенти (те са 9) нещата отиват към тотална власт на ДС в БАН.

Сега – за заплатите в БАН. Почти 3 млн. лв. отиват годишно за пожизнени възнаграждения на 61 академици. Те получават месечно пари в размер на депутатска заплата над пенсията си, въпреки че голяма част от тях (Светлин Русев, Христо Недялков и др.) въобще не са работили в БАН. Освен академиците подобни добавки получават и 93-мата член-кореспонденти, 62-ма от които също никога не са били в БАН. Тези благини ги осигури навремето любезното правителство на БСП-ДПС, кой друг? То издаде Постановление № 203 на МС, публикувано в ДВ, бр. 103  от 02.12.2008 год., според което всеки академик получава основното месечно възнаграждение на народен представител за съответния месец до края на живота си, а член-кореспондентът пожизнено всеки месец получава част от депутатската заплата. На практика това постановление превръща хората на БАН в пожизнени рентиери за сметка на парите на българския народ, най-бедния в Европа.

Заплатите на редовите (млади) научни работници наистина са към 300-400 лв., както скърби Воденичаров, и поради това никой млад човек не би искал да работи в БАН, освен ако не е луд, или, ако не си е наумил да стане академик. Но шефът на БАН не казва колко получава шофьорът му. Според градски легенди брутното месечно възнаграждение на висшето ръководство на БАН, включително парите от многобройните уредени с властта всякакви проекти, представлява петцифрено число с големичка първа цифра. А шофьорите на ръководството получавали месечно накуп заплатата на няколко професори.  

В сайта на Академията може да се открие (ако междувременно не е изтрит) един петмесечен финансов отчет за периода 01.01.2014 – 31.05.2014 год. Той дава известна картина на паричните потоци в БАН. Тази „велика” институция за този период има собствени приходи в размер на 11 780 708 лв., като от тези пари близо 1,5 млн. лв. са от наеми на недвижими имоти (собственост на закритата „буржоазна” БАНИ,, включително и имоти-дарения на членове на БАНИ преди 1944 год., които са били разстреляни от комунистите). Други 10 322 381 лв. са от продажба на стоки и услуги. Значи, за 5 месеца 10 000 работещи в БАН (броят е според МОН) произвеждат продукция за 10 милиона лева, средно за 2 млн. лева на месец, или по 200 лв. средно на човек за един месец. Ако средната заплата на работещите в БАН е колкото е средната за София (а тя не е толкова), това означава, че тези хора си изкарват само една пета от парите, които всеки месец вземат от държавната хазна.

Тези дни шефът на БАН съобщи, че разходите на БАН за една година били 113 милиона лева. Значи всеки един от 2 943-те учени струва средно по 52 000 лв. годишно, или 4 300 лв. на месец. Всеки един учен срещу тези 4,300 лв., похарчени месечно за него, произвежда научна продукция за... 200 лв. С други думи, всеки учен от БАН ежемесечно се дотира от обществото с около 4 100 лв., за да не прави нищо или почти нищо. Според официален доклад на председателя на БАН Стефан Воденичаров, за една година БАН можел да се похвали с цели 9 899 публикации. Излиза, че за една година всеки от 2 943-те учени в БАН е написал средно най-много по... 3 научни материала. Това очевидно са статийки (те се пишат за един-два дни), сред тях сигурно има и колективни трудове с много автори, разбираемо защо.

Миналата година БАН си изпроси 200 000 лв. за честване на измислен 145-годишен юбилей (юбилеите навсякъде са при кръгли годишнини). Сега се мъчи да изпроси още пари вероятно със заплахата за протести. Обикновено банаджиите протестират като търкалят тикви (символ според тях на премиера д-р Б. Борисов) по жълтите павета на София.   

Вероятно всички в БАН разбират, че удобното за тях 70-годишно тодорпавловско (апропо, Тодор Павлов е замесен в атентата на църквата „Света Неделя”) статукво от 1947 год. насам под крилото на Партията и на държавата вече свършва. Да видим сега, дали правителството на ГЕРБ ще даде още народни пари на едни хора за нищо работа или в София, по жълтите павета пак ще се търкалят тикви.

акад. Петър Иванов, БАНИ

 



Други статии от този автор



Коментари