Актуално
БЪЛГАРИЯ СЕ ШИЗОФРЕНИЗИРА

акад. Петър Иванов | 28/05/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Царицата на психичните страдания е шизофренията. 

Заедно с параноята тя образува основната двойка налудности, които по принцип се отличават от почти всички останали психични болести и проблеми. Човекът с определена налудност не й се противопоставя, а, напротив, сякаш личността му се сраства с нея. Докато, например, обхванатият от даже най-силно изразена мания (или фобия) разбира донякъде своето състояние и се мъчи по някакъв начин, успешно или безуспешно, да му се противопостави, да го надмогне, то шизофреникът и параноикът отстояват налудността си.

Основните симптоми на шизофренията, известни като четирите „А” са: особено разстройство на мисленето с дефект в асоциативната система, аутизъм, неудържими афекти, амбивалентност (двойственост) на психичните процеси. Страданието се придружава от халюцинации, бълнувания и социална самоизолация. Самият термин „шизофрения” в превод от латински означава разкъсана, разцепена душа. Има се предвид особеното неподредено, разцепено, мислене на болния, водещо го към деградация и разпад на личността. Протичането на това най-сериозно психично страдание е драматично, а перспективите за лечение на практика са съвсем нищожни.

Според съобщени наскоро официални данни от Клиниката по психиатрия към Александровската болница в София 20% от българите имат психични проблеми.

Най-често се срещат депресията и алкохолната зависимост. Следват наркоманиите, фрустрациите, фобиите и маниите и т.н. Шизофренията по принцип поразява 1% от населението. Така е прието да се счита по целия свят. Съществуват доказателства, че разпространението й почти не се влияе от национални особености. Но се влияе от наследствени фактори. При това положение, като имаме предвид капсуловаността на един етнос, живеещ си сладко-сладко в Европейска България, и особено неговата плодовитост (3, 4, 5, до 9-10, че и 25 деца на жена във фертилна възраст), можем да предположим, че у нас този един процент в действителност е доста по-висок.

За това способства и фактът, че голяма част от пълноценното население, главно здрави и образовани млади хора без психични проблеми, през последните 20 години напусна завинаги България. Така че по моите сметки страдащите от шизофрения са между 1,3% и 1,6%, или около 100 000 души. Аргумент за това по-голямо число е и доста повечето самоубийства и опити за самоубийства у нас в сравнение със средните европейски параметри, ние сме на първите места в света по самоубийства и по самозапалвания.

Мисля, че съществува тенденция за увеличаване на разпространението на шизофренията. Тази тенденция е свързана с известната хипотеза за спускане надолу (downward drift), според която повече шизофреници има в по-ниските социални слоеве, в ъндърграунда. А той в нашето отечество, както знаем, е огромен, страната ни се ъндърграунданизира (циганизира).

Концентрацията на населението само в няколко български градове (София, Варна, Пловдив, Бургас) също способства за увеличаването на разпространеността на шизофренията. Наследената шизофрения в големите градове с голяма плътност на населението, особено в столицата, е два пъти по-висока, отколкото по селата и в малките български градове.

Ето и още един печално известен факт: две трети от бездомниците и несретниците фактически страдат от шизофрения, шизоидни и шизптипни разстройства. Най-много (90% от случаите) са шизофрениците във възрастовия диапазон 15-54 години. Около половината от тях извършват опит за самоубиство. Освен към суицида (самоубийството) шизофрениците имат склонност и към хомоцид (убийство на друг човек). Счита се, че етиологията (причиняването) на болеста, както и нейното протичане (патогенеза) са неизвестни. Но все пак съществуват доказателства, че равнището на стреса в обществото е значим фактор.

Стресът в мъчителния и безкраен нашенски Преход, както знаем, е на пределно високи равнища. Има виждания, които свързват шизофренията и с недостатъци в обучението и възпитанието в детството, особено в ранното детство. В този контекст може да очакваме преобладаващата част от изключително големият и нарастващ брой на отхвърлените деца по различните домове да са (или да станат) шизофреници.

Ако имаме предвид сътоянието на обучението и възпитанието в циганския етнос, в циганските семейства, както и увеличаващата се фактическа неграмотност на цели социални пластове, можем да видим (и да прогнозираме) още по-голяма разпространеност на страданието.

Разновидностите на шизофренията са многобройни. Можем да считаме, че един човек е болен от шизофрения, ако в продължение на един месец се наблюдават най-малко два от следните пет симптома: 1.) налудност; 2.) халюцинации; 3.) дезорганизирана реч; 4.) дезорганизирано или кататонно (ступор или възбуда) поведение; 5.) обедняване на емоциите, безволие.

От обществена гледна точка по-значими у нас са така наречените шизоидни и шизотипни разстройства на личноста, чийто сегашен доста по-голям социален обхват и нарастване би трябвало твърде много да разтревожат цялата система на здравеопазването, безхаберното правителство, цялото общество, независимо от това, че за разлика от шизофрениците, хората с тези психични разстройства, особено при по-леките шизоидни проблеми, могат да бъдат социално активни и даже да имат относително успешна житейска и професионална реализация (в Парламента има шизоиди).

При шизоидните разстройства у болните се разкриват патерни (модели, еталони) на поведение, чиито основни характеристики са социалната затвореност и своеобразната самоизключеност от обществото. Те често са придружени от интроверсия, от ексцентричност и причудливост на постъпките, от самота. Тези хора са неспособни да изпитат удоволствие (анхедония), безразлични са към похвали и критика, не изпитват нито обич, нито омраза, нито гняв. Склонни са към фантазиране. Счита се, че шизоидните разстройства поразяват около 7,5% от населението. Мисля, че у нас по същата логика, както при разпространеността на шизофренията, този процент е доста по-голям и е около 8-8,5 процента.

Значи у нас около 600 000 души са шизоиди. Изключително голям е относителният им брой при безработните и при по-възрастните мъже и жени, особено при пенсионерите, които са силно недоволни и отчаяни от собствения си социален статус и от живота си.

При шизотипните разстройства става дума за доста по-сериозни (и по-близки до класичесската шизофрения) симптоми. Шизотипите имат съвсем необичайно поведение, странни идеи, странни отношения, причудлива реч. За кратки (!) периоди имат алогично мислене, патологични илюзии, налудни помисли. С основание определят тези болни като страдащи от гранична шизофрения. Не е известен относителният брой на хората със шизотипно разстройство, но може да се счита, че е някъде в рамките на 2-2,5%. С други дума става въпрос за още около 170 000 души.

Можем да обобщим, че от въпросните 20% българи с психични проблеми, официално признати от здравната ни система, повече от половината (между 11,3% и 12,6%.) имат диагноза, в чиито корен стои понятието „шизо”.

Ако приемем, че тези, които ни управляват, са извадка от обществото (управляващите не се подлагат на психологически тестове и на психологически подбор), то тогава този процент се отнася и за тях. Значи и в Правителството и в Народното събрание и в съдебната система има доста хора с шизо проблеми. Струва ми се, че с пълно основание можем да приемем този термин "шизо" и като основна характеристика на самото българско общество, на уредбата му, на функционирането му, на състоянието му и на перспективите му занапред.

А може би все пак трябва да помислим, какво трябва да направим, за да прекъснем зловещите тенденции в обществената психопатология на нашата нация.

акад. Петър Иванов

 



Други статии от този автор



Коментари