Актуално
За децата и Ботев. Помнете...

Гост-автор | 01/06/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Честит празник мили деца! Радвайте се на детството, то е само веднъж в живота – запомнете това добре.

След години ще разберете защо ви го казвам, а сега си бъдете деца. Не ви се иска да пораснете още, повярвайте ми.

Днес е празник за вас мили деца, но на този ден, много отдавна, преди точно 139 години се случва една трагедия, лошо нещо се случва на този ден тогава.

В района на връх Вола във Врачанския Балкан е застрелян Христо Ботев. Чували ли сте за него? В учебниците по история пише ли още за този човек? Тия сирени дето утре ще вият – за това е.

Една от най-емблематичните личности на национално-освободителното ни движение намира смъртта си на този ден. Обстоятелствата около смъртта му остават мистерия до днес.

Мистериозни са, защото може би са срамни. Никола Обретенов, който е свидетел на смъртта на поета-революционер твърди, че преди да почине, на въпроса „кой уби Ботев”, отговаря: „За честта на българския народ ще отнеса истината на небето”.

Дали наистина така е казал, не знаем със сигурност.

Версиите за смъртта му са много. Убийството на Христо Ботьов се е превърнало в своеобразен фолклор. Национална митология, заради която българите продължаваме да се караме, псуваме и обвиняваме. Не спираме да ровим в неизвестния нам Ботьов гроб.

Целта ми въобще не е да доказвам и опровергавам теории и легенди за това кой, как и къде е убил героя, обаче, се замислете.

Не е ли странно, че не знаем къде са погребани двамата титани на Българската революционна борба (умишлено с главна буква)? Не заслужаваме и да знаем, като че ли.

Не, че има някакво значение къде е погребан Ботев и къде Левски. Тези хора са национални икони, няма гроб, който да може да ги задържи, за тях няма смърт.

Ботев е безсмъртен, освен с делото и гибелта си, с поезията и публицистиката си. Критичен, директен, на моменти дори скандален. Революционерът е непримирим към търпеливостта на българите, към техния (по правилно да кажа нашия) страх и нерешителност, малодушие и безгръбначност. Словото му се е превърнало в своеобразен завет за цял народ, за поколения без време и епоха, мъж поел във вечността едва на 28 години.

Жалко е, че мнозина се опитват и ще се опитват да петнят името му, по идеологически и идиотски причини, безрезултатни са техните действия, защото се ровят в биографията на един бунтар, темпераментен човек, който на моменти е следвал порива на сърцето си повече от конформизма на разума и така не само е влязъл в историята, а е станал част от нея.

Който има сърце ще го оцени, който има акъл ще го признае - от Ботев още много има да се учим.

Полемиката по въпроса е неизбежна.

Днес е 1-ви юни деца. По стар обичай утре сирените ще завият, за да напомнят за един герой, макар днес да не е популярно, да се говори много-много за такива герои, не е политически коректно, ще го чувате често.

Днес мили деца е вашият ден, но не забравяйте, помнете.

Защото, ако забравите, не ни остава много. Не ви остава много.

Автор: Янислав Стойчев

 



Други статии от този автор



Коментари