Актуално
РАЖДАЕМОСТТА СИ ОТИВА...

акад. Петър Иванов | 16/06/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Министерството на здравеопазването публикува данните за раждаемостта през първите пет месеца на тази година. Те, меко казано, са обезсърчаващи.

В сравнение със същия период за миналата година, у нас сега са се родили 1776 бебета по-малко, т.е. раждаемостта е спаднала с цели 7,4% (или 74 промила). Ако тази тенденция се запази и по отношение на останалите месеци на 2015 год., а няма никакви причини това да не стане, то спадът на коефициентът на раждаемостта за 25-тата година на безкрайния мъчителен Преход към демокрация ще е световен рекорд: новородените ще са с 4260 по-малко, и общо за настоящата година ще бъдат около 58600, в сравнение с 62 900-те новородени през 2014 год.

Тези данни, повтарям, са на Здравното министерство; казионният Национален статистически институт предлага други числа, в неговия сайт се твърди, че ражданията през миналата година били 68083, за тази година няма никакви данни.

Ако приемем, че и двете държавни институции – МЗ и НСИ – сочат верни данни, излиза, че около 5000 раждания у нас не са в родилните домове и не са обект на медицинска помощ, МЗ не знае нищо за тях. Това очевидно не може да е така и в такъв случай остават съмнения за фризиране и манипулиране от някого на демографски данни.

Нищо ново за нашето отечество, неудобните за властта истини често съзнателно (и професионално) се деформират в нейна угода, това е атавизъм от комунистическото ни минало.

Данните на МЗ показват интересни демографски факти, които никой не анализира и не коментира.

Първо, тези данни са свързани с вътрешната миграция на циганското население, което, както знаем всички в България, освен НСИ (НСИ счита, че циганите у нас намаляват с 14% за 10 години и раждаемостта при тях е изключително ниска), се отличава с изключително висока плодовитост. Според публикуваната статистическа информация, най-голям е спадът на раждаемостта в Стара Загора –15,6%. На второ място е Варна (10,6%), следват Плевен, Сливен, Пловдив и др. В София спадът на раждаемостта е значително по-малък – 4,0%.

В етнодемографски план това означава само едно: големи общности от цигани са сменили местоположението си и от, например, Сливен, Стара Загора, Плевен и др., са се преместили в София, където има няколко десетки цигански гета, включително и в кв. Орландовци. Това обяснява защо в Сливен при толкова много цигани там раждаемостта рязко пада, а през последните години в София раждаемостта се увеличава.

Второ, според едни други официални данни на здравната ни система, които остават извън вниманието на властта, налице са следните факти: 2 000 от новородените през миналата година са изоставени; 6-7 000 (11%) са недоносени; около 4 000 са с вродени аномалии (това число е занижено); около 1% ще развият впоследствие аутизъм; над 8 000 ще страдат от астма (150 000 са у нас децата с астма по официални данни), много ще страдат от диабет, повече от една трета ще са с наднормено тегло и затлъстяване и т.н.

Всеки здравомислещ български гражданин може да съобрази, че тези факти няма как да не са свързани с особеностите на циганския етнос: раждания на малолетни родилки, увреден генофонд, липса на условия за отглеждане на прекомерно високия брой деца на една майка и т.н. Излиза, че едва около 60% от новородените през миналата година бебета са с нормално здраве, другите 40% новородени в някаква степен, сега или впоследствие, се нуждаят от държавна подкрепа – медицинска и/или социална, която впрочем произхожда от джобовете на българските данъкоплатци, сред които циганите обикновено не фигурират.

Данните от НСИ за раждаемостта показват други интересни работи, пак свързани с етническите особености на циганите.

Първо, през последните пет години коефициентът на раждаемост у нас се срина в международните класации от 10,9 промила през 2009 г. до сегашните 8,7 промила. Това означава, че средно за периода намаляваме годишно с по 0,4 промила. Ако погледнем по-назад, ще видим, че раждаемостта, например, преди 50-те години на миналия век у нас е била близо три пъти по-висока – 180000 новородени. Второ, НСИ обявява, че през 2014 год. мъртвородените бебета у нас са точно 498 на брой. Детската смъртност у нас е най-високата в Европа – 7,3 промила (според ЦРУ тя е даже 15,7 промила, данните са от сайта на ЦРУ). От тях 372 (това е 74,7%) са извънбрачни. Известно е, че за да получават съответната социална помощ, почти всички родилки от цигански етнически произход се водят самотни майки. Налице е тенденция този процент на мъртвородените извънбрачни бебета да се увеличава. Трето, игнорира се етническата асиметрия на раждаемостта у нас, не знаем каква е етическата принадлежност на новородените български граждани, какви са те: българи, цигани, турци и др.

Игнорира се в този контекст и въпросът, какъв е майчиният език на родилките в България. Демографският институт има данни, че в момента за около 53-55% от тях не е българският език. Косвено потвърждение на този факт са публикувани преди време данни на Министерството на образованието за майчиния език на първолаците. Какво точно ще стане след две-три десетилетия? Ясно е едно: етническите българи някъде около 2050 година ще са екзотично малцинство в една държава с население от цигани, турци и емигранти от Изтока.

За пръв път от четвърт век насам правителството беше принудено да свърши нещо в областта на демографската политика, и това нещо беше създаването на приоритет 9.15 с наименование „Приемане на Национална програма за противодействие на демографската катастрофа”. Този Приоритет 9.15, който е едва 1/315 структурна част от Програмата, има 4 цели, от Цел 29 до Цел 32 и съдържа 16 Мерки. Не е известно въз основа на какви критерии и основания е извършен подборът на точно тези цели и тяхното съчетание. По мое мнение само първата поред Цел 29 има някакво пряко отношение към демографията, но тази цел, по начина, по който е представена – с общи пожелателни фрази от типа „Забавяне на негативните демографски процеси...”, „Ограничаване на диспропорциите...”, – е неработеща и на практика е непостижима, т.е. тя е тъпа и безсмислена. Не става ясно какви са тези негативни процеси, какви са тези диспропорции и т.н.

Втората поред Цел 30 е „Създаване на условия за раждане, отглеждане, възпитание и социална реализация на деца в предвидима и сигурна семейна и обществена среда”. Тази цел не е конкретна, мерките са твърде малко и не са ефективни. Мерките за Цел 30 са повечко, но са също толкова неуместни и неизпълними. Третата и четвъртата поред цели в приоритет 9.15 се отнасят до съвсем различни от демографския проблем области: Цел 31 е „Насърчаване на активния живот на възрастните хора”, а Цел 32 е формулирана така: „Насърчаване на равенството между жените и мъжете и недискриминацията”.

Въобще, начинът по който се работи и по който се представя най-екзистенциалният проблем на българската нация, е непрофесионален и глуповат. Нужна е Национална програма за противодействие на демографската катастрофа със сериозни и задълбочени проучвания на факторите и обстоятелствата, които през годините са я предизвикали у нас, тези фактори и обстоятелства, включително и за раждаемостта, са твърде много, взаимосвързани са и не са за банката с кадри на управляващите. Самата Програма трябва да бъде конкретна и насочена към причините, които карат хората да бягат от България или да не искат да имат и да отглеждат деца.

проф. Петър Иванов, Демографски институт

 

 



Други статии от този автор



Коментари