„Kъщата с ягодите” – финал по български!

В столицата на улица Сан-Стефано 6 се намира „Къщата с ягодите”. Царствената й архитектура кара всеки един забързан минувач за минута да спре, да поеме дълбоко въздух и да се потопи в една отминала епоха.

Епоха, в която богатите българи не са се състезавали кой ще вдигне по-висока бетонна ограда в Драгалевци или Бояна, с която да докаже финансовото си благополучие, а епоха, когато елитът на България е създавал изкуство.

Точно такава е „Къщата с ягодите”. Всяка частица от нея е изкустово.

Макар новите й собственици да са я оставили занемарена, да тъне в разруха, тя все още диша леко, напомняйки за себе си. Когато се загледаш в изпочупените й прозорци имаш усещането за призрачност, така сякаш някой мълчаливо те наблюдава отвътре.

„Къщата с ягодите” е била собственост на банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович.

Проектирана е от българския архитект Георги Кунев, който завършва  училището за художествени занаяти във Виена и Висшето техническо училище в Карлсруе. Архитектурният шедьовър е построен между 1927 г. и 1930г. Обзаведен е изцяло във виенски стил. Аристократичната двуетажната къща разполага с три тераси, порта за карети, подземна изба, пет спални, салон за прием на гости, сцена за музиканти, голям кабинет и стаи за прислуга.

Вратите са с кристални стъкла, а камината е с червен мрамор и барелефи.

През 1944 година комунистите я отнемат от собствениците й и я национализират.

Първоначално, там се помещава румънското посолство, а след това е превърната в средище на съветски активисти. В зората на демокрацията къщата е реституирана на наследника на банкера.

Има много легенди за името й - „Къщата с ягодите”, като според основната е кръстена така, защото целият двор е бил с ягоди.

Днес в двора ягоди няма, а самата къща е на път да се превърне в легенда, макар да е обявена за паметник на културата през 1978 г.

През 2004 година емблематичната къща става собственост на Васил Златев. През 2012 година Валентин Златев (собственик на „Лукойл България”) я получава от своя баща. Вече 11- та година „Къщата с ягодите” се руши в ръцете на семейство Златеви, макар че законът задължава собствениците на такива паметници да се грижат за доброто им състояние.

Арх. Светлозара Шахова, заместник-председател на Съюза на архитектите в България, споделя, че гилдията на архитектите е с вързани ръце, защото единственото, което могат да правят е да пишат до общината и Министерството на културата, откъдето в отговор се носи същата призрачна тишина като в двора на „Къщата с ягодите”.

Според арх. Шахова решението на проблема е в ръцете на държавните власти, като единственото, което се изисква от тях е да приложат закона според, който ако собственикът не я реконструира, общината я изземва и се заема с реконструкцитя й.

Арх. Габриела Семова, председател на дружество „Архитектурно наследство към Съюза на архитектите в България”, споделя, че често се търсят именно такива имоти в центъра на София, като целта на собствениците им е те да бъдат докарани до пълна разруха, за да може на тяхно място да бъдат построени жилищни или офис сгради.

Така „Къщата с ягодите ” се превръща в емблематична за столицата ни не само заради това, че е паметник на културата, но и, защото би била един отличен паметник  на умрелите закони в заспалата ни държава.

Представяте ли си подобна къща паметник на културата в центъра на Виена, Берлин, Загреб, Рим или, която й да е европейска столица да бъде оставена в разруха?!

Това може да бъде видяно само в България, защото тук, когато някой реши да направи нещо, целият народ скача и почва да дава акъл за архитектурната му стойност, но, когато нещо се руши пред очите ни оставаме някак равнодушни.

Чувството ни за естетика и желанието ни за красиво е оставено някъде дълбоко заключено в сивите софийски панелки.

А „Къщата с ягодите” е изкуство. Днес тя изглежда като тъжна балада, която някога е била красива романтична песен. Тя е като открадната виенска картина, за която са оставили да се грижат българи.

Тя е като приказка за епоха на стил и естетика с ФИНАЛ ПО БЪЛГАРСКИ!