Специален коментар
В памет на Гоце Делчев

Костадин Костадинов | 22/06/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Великият български революционер Гоце Делчев е убит в битка с турците на 4 май 1903 година край серското село Баница. Тялото му, заедно с това на неговия четник Димитър Гущанов, е погребано на една ливада край селото.

През 1906 г. един от оцелелите в сражението тогава гоцеви другари, Михаил Чаков, се връща в селото и тайно изкопава костите на войводата. Те са измити и оставени на съхранение в олтара на селската църква.

През 1917 г., по време на Първата световна война, селото попада почти на фронтовата линия с англичаните и французите. Чаков, който по това време живее в Ксанти, се досеща, че останките на Гоце може да бъдат унищожени при една евентуална атака срещу Баница и отива до селото за да ги вземе от там. Пренася ги в Ксанти, където стоят в къщата му до 1919 г.

След като България губи Беломорска Тракия по Ньойския договор, старият четник бяга в Пловдив, като взема костите със себе си.

През 1923 г., когато се създава Македонския дом в София, Чаков ги предава за съхранение на местните македонски братства. Одисеята на Гоце обаче не спира дотук.

През 1945 г. българските комунисти ги предават на Югославия, където са занесени и положени в каменен саркофаг в двора на църквата „Св. Спас” в Скопие.

Трагичната история на Гоце Делчев, която продължава и след неговата смърт, заслужаваше да бъде почетена с паметен знак на мястото, откъдето великият българин тръгна към вечността.

Село Баница, унищожено от гърците през 1945 г., вече не съществува, но мястото му е запазено, а и в съседното село Долно Фращене (дн. като Орини), все още живеят само българи.

Мястото се намира лесно, до него води добър, макар и черен път, има дори и табели за там.

Само две сгради са запазени до днес - селската камбанария в центъра и олтарната част на църквата. Затова заедно с мои приятели от Варна и София направихме и монтирахме паметна плоча на Гоце Делчев на оцелялата кула в Баница. Плочата е скромна - полиран черен гранит с лика на войводата, името, годините на раждане и смърт.

Нищо повече - великите хора нямат нужда от описания на делата им, те се знаят.

А в олтарната част на разрушената църква, където местните хора са направили импровизирано олтарче, сложихме българска икона. Та така. Не разполагам с имоти за милиони левове и държавна субсидия, както управляващите държавата ни „патриоти”. Също така не разполагам с държавни служби и милиарден бюджет, както правителството. С възможностите и куража, които аз и моите приятели имаме, можем да направим това. И го направихме.

Възможно е гърците да я счупят. Нека. Ще сложим нова - още по-голяма. Благодаря на Теодора Тасева, която ме подсети за тази стара идея и дари парите за направата, на Васил Цеков от Враца, който направи плочата, на Николай Костадинов, с когото тръгнахме от другия край на България, за да сложим плочата, и на приятелите Сашо, Мишо, Николай и Сава от София, които дойдоха с нас.

И да не забравяме - България е там, където сме ние, българите! Нека помним и бдим над българското - независимо къде е то, дали у нас, или извън днешните български граници!

 



Други статии от този автор



Коментари