Актуално
Милиони се изливат в БАН, но пари за наука няма?!

акад. Петър Иванов | 23/06/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Общественото мнение беше потресено от факта, че бившият ректор на Свищовската академия Величко Адемов се уредил с пожизнени почести и пожизнена заплата, подобно на царствените особи в Средновековието. Неговото възнаграждение не е почетната пенсия от 700 лева, която се дава на обичани български творци към края на техния живот, а просто е парична надбавка, която той ще получава, докато си замине от този свят. Надбавката е от държавния бюджет и за 20 години (имам предвид средната продължителност на живота у нас) ще коства на простодушните български данъкоплатци, най-бедните в Европа, сума от около 500 000 лева, които ще отидат при човека, изобразил се като Иисус Христос.

Същите български данъкоплатци обаче не знаят и не се възмущават поради това, че не знаят (а може би и поради друга причина) за безбройните други пожизнени парични суми, които всеки месец изплащат на хитри и нагли особи в София, обикновено бивши номенклатурни кадри на БКП или агенти на ДС. Това са пожизнените заплати на бивши президенти, бивши членове на ВСС, висши магистрати и разни други „видни” особи, близки до властта и т.н. Не знаят, че за стотици хиляди обикновени простосмъртни български граждани пенсията им има таван, те не получават това, което според закона са си осигурили с труда си, за определени богоизбрани софиянци подобен таван липсва. Не знаят, за дискриминационния и несправедлив текст на чл. 92 на Кодекса за социално осигуряване: „Министерският съвет по определени от него условия и ред в изключителни случаи може да отпуска пенсии на лица, по отношение, на които не са налице някои от изискванията на този кодекс” дава възможно за уреждане на „наши хора” с пожизнено месечно възнаграждение за сметка на данъкоплетците.

Подобен скандален факт е налице в така наречената Българска академия на науките, единствената държавна академия в ЕС, която по създаване, устав, състав и дейност си е комунистическа (дълги години беше оглавявана от комуниста Тодор Павлов, един от организаторите на атентата в църквата „Св. Неделя” в София, в нея и сега членуват висши кадри на ЦК на БКП и т.н.). Там има 62 академици; 93 член-кореспонденти; 1 почетен член; 83 чуждестранни членове. От академиците само 1 е под пенсионна възраст. Другите са пенсионери: 11 души между 70 и 80 години; 37 души са над 80-годишна възраст; 8 души са над 85 години; 5 души са столетници (родени през 20-те години на миналия век). При член-кореспондентите, те са 93-ма души, нещата са същите: Само 10 души (11%) не са на пенсионна възраст; 26 души са над 80 години;4 души са столетници (между 90 и 100 години). Ако направим проста сметка, излиза че в трудоспособна възраст сред членовете на БАН са само 11 души. Това представлява 7% от членовете на БАН. Излиза още, че цели 93% от тези членове са извън трудоспособна възраст според българското законодателство.

Съставът на чуждестранните членове на БАН също ярко подчертава ретроградния и комунистически характер на Академията. От 83-мата чуждестранни членове 19 (цели 23%, всеки четвърти) са от Русия (СССР). В БАН няма чуждестранен член от европейска английскоговоряща страна (Англия, Шотландия, Ирландия и др.), въпреки че вече 10 години сме член на ЕС.

ВЪЗРАСТОВО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА 62-МАТА АКАДЕМИЦИ В БАН

 

В БАН ЧЛЕНУВАТ НОМЕНКЛАТУРЧИЦИ ОТ КОМУНИСТИЧЕСКО ВРЕМЕ

Членове на БАН са бивши членове на Политбюро на БКП, секретари на ЦК на БКП и други висши комунистически функционери, включително и министри на режима на сатрапа Тодор Живков-Янко.

Да припомним имената на замесения в кървавия атентат в софийската църква „Св. Неделя” шеф на БАН Тодор Павлов, Сава Дълбоков, Сава Гановски, партизанина Кирил Василев, Жак Натан, Николай Ирибаджаков, Георги Наджаков и др. Какво е правил в БАН „философът” Александър Лилов, академик, къде са академичните му философски трудове? Какво прави в БАН др. Стоян Михайлов, секретар на ЦК на БКП, какво точно прави др. Васил Проданов, съветник на Милко Балев и любимец на Политбюро? Много от фаворитите на комунистическата власт са си осигурили топло и платено място в БАН с голяма заплата, щедра пенсия и с други привилегии. Тези хора още живеят в ерата на социализЪма и комунизЪма.

АГЕНТИ НА ДС РЪКОВОДЯТ БАН, ДРУГИ АГЕНТИ ИМ СЕ ПОДЧИНЯВАТ

Вижда се ясно какви са в повечето случаи водачите на БАН през годините: прости и неуки комунисти, агенти и доносници. По наши екстраполации преди 1989 год. най-малко 40% от членовете на БАН са били агенти на ДС. Как стои въпросът сега, след повече от четвърт век? Нещата никак не са се променили. Цели 25 години след падането на комунизма и на ДС в БАН продължават да управляват агенти на ДС. Според Решение № 2-351/27.05.2014 год. на Комисията по досиетата, което всеки може да види в сайта на Комисията, при изпълнение на задача да се установи агентурната принадлежност на ръководството на БАН, са установени 53 ръководители, които са агенти на ДС, със съответните псевдоними, саморъчно написани доклади и сведения (доноси), картони, декларации и др. Проучени са 415 души, 6 са останали извън проверката. Агентите сред тези хора представляват 15% от целия брой на ръководството на БАН.

Значи, всеки седми ръководител в БАН е бивш агент на ДС. Междудругото, както е известно, бивши агенти няма. Агенти на ДС са:

• Директорите на институти в БАН са16 на брой;

• Зам-директорите на институти, които са агенти на ДС, са 19 на брой;

• научните секретари, които са агенти на ДС, са 9 на брой.

На практика, ръководителите на 35 от 42-та научни института на БАН, са агенти на ДС. Ако имаме предвид и научните секретари-агенти, то излиза, че има и дублирания на агенти в едно и също институтско ръководство, т.е. научните институти се управляват от група агенти на ДС.

АГЕНТУРНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА ДИРЕКТОРИ И ЗАМ.-ДИРЕКТОРИ НА 45-ТЕ НАУЧНИ ИНСТИТУТА В БАН СПОРЕД КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА

Директори и заместник директори в 35 от 42-та научни института са агенти

Десетте основни звена на БАН, включително Академичното издателство „Марин Дринов” (директорът е агент), също в по-голямата си част (60%) са ръководени от агенти на ДС. Общо директорите и зам.-директорите на звена в БАН, които са агенти, са 6. Трима от висшето ръководство на БАН – 2 зам.-председатели на БАН (Иван Илиев и Александър Димов) и главният секретар на БАН – също са агенти на ДС. Агент на ДС (с псевдоними Кадмий и Симеон) е и Петър Кендеров, който оглавяваше дълги години Висшата атестационна комисия и благодарение на него сега съществуват у нас толкова много измислени учени и такива академични институции като:

• Библиотекарския университет начело със Стоян Денчев от ДПС, бивш шеф на Мултигруп;

• Пернишкия университет;

• Университетът в Бухово и други фалшиви и алчни частни висши училища с откраднати от държавата имоти, свободни университети, всякакви измислени колежи и т.н.

Тук става въпрос, обаче, само за ръководството на БАН. Проверявани са само председател, зам.председатели, главен секретар, директори, зам.-директори и научни секретари.

Що се отнася до редовия личен състав на БАН, до членовете на БАН (академици и член-кореспонденти), и там нещата изглеждат по подобен начин.

В едно друго свое Решение Комисията по досиетата изброява други общо 101 агенти на ДС, които работят в БАН. Има и още две Решения, които установяват други агенти на ДС на по-ниско равнище. По наши данни, ако имаме предвид съответните манипулации и унищожаване на секретни данни, положението с агентурната принадлежност на учените в БАН сега, 26 години след демократизацията на България, е скандално: между 25 и 35% от тях са били агенти на Държавна сигурност. С много малки изключения всички „видни” и фаворизирани от властта „учени” във всички области на науката са били агенти и сътрудници на ДС, които са писали собственоръчно доноси за своите колеги и близки. Това може да се види персонално в сайта на Комисията по досиетата.

Странното е, че тези доносници не изпитват никакви угризения на съвестта, никаква виновност. Сред тях няма нито един покаял се за греховете си спрямо своите ближни. Тези хора продължават да ламтят за власт, слава и пари. Каква наука правят те, и въобще какви са били и какви са техните задачи в БАН, са въпроси, чиито отговори са много затруднителни.

ЗАЩО В БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ АКАДЕМИЦИ И ЧЛЕН-КОРЕСПОНДЕНТИ СТАВАТ ХОРА НЕ НА НАУКАТА, А НА ИЗКУСТВОТО, КОЕТО НЕ Е НАУКА?

Съгласно устава на БАН не се предвижда членуването на хора на изкуствата. В състава на членовете на БАН (академици и член-кореспонденти) има 9 академици и 6 член-кореспонденти, които нямат нищо общо с никоя от известните на света науки. Това са писатели, художници, скулптори, музиканти и др. Сред тези хора, например, са двама скулптори, чийто лични характеристики и поведение са много отдалечени от науката, а и от морала (единият псува на майка българската нация). Академиците-артисти изпълняват BIRGing функция (светене с отразена светлина). Интуитивните комунистически академици на БАН чувстват, че обществото вече едва ги понася и в най-скоро време ще им дръпне черджето изпод краката и затова търсят обществен пиар. Въпросните прелъстени от БАН известни, а някои и обичани, наши художествени творци се ползват от Академията, за да освежат нейния мрачен имидж и да предизвикат все пак някакви обществени симпатии към нея, доколкото това е възможно. В определен смисъл тези хора компенсират донякъде негативните „приноси” към образа на БАН на множеството бивши комунисти и агенти на ДС в нейния състав. Въпросните творци от сферата на изкуството са примамвани с обещания за големи пожизнени пенсии, извоювани от Академията от правителствата на БКП-БСП, на които едва ли някой човек в бедна България може да устои.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА АРТИСТИТЕ И УЧЕНИТЕ, КОИТО СА АКАДЕМИЦИ

Артистите са 9, а учените са 53-ма от всичките 62-ма академици

ЗАПЛАТИТЕ В БАН

Заплатите на БАН са държавна тайна, даже синдикалистите от КНСБ не могат да се доберат до истината, колко получават застарелите избраници на българската наука. Не е известна даже структурата на работната заплата, срещу която се разписват всеки месец началниците в академията. Известно е само, че шофьорите на шефовете на БАН взимат много по-големи заплати от редовите „учени”. Акад. Никола Съботинов бил обяснил, че задачите на шофьорите са много отговорни и заради това те трябва да получават много пари. Въпросните шофьори изобщо не биха приели работата (и възнаграждението) на учени. Ръководството на БАН официално обяви, че възнагражденията на шефовете са конфиденциални и нямат практика да ги разкриват пред никого, въпреки че парите са на българския данъкоплатец, а не са паднали от небето. Освен това, понеже академията била автономна организация, нейното ръководство само щяло да си решава колко пари да взема. Само че, според Кодекса на труда възнагражденията трябва да се договарят със синдикалните организации, а вече 4 години това не се е случвало. Заради липсата на договаряне през тези години не е подписано и нито едно споразумение за работните заплати, което е нарушение на закона и май е състав на Наказателния кодекс. Почти 1,5 млн. лв. отиват за пожизнени възнаграждения на 62-ма академици. Те получават месечно пари над пенсията си, въпреки че голяма част от тях въобще не са работили в БАН.

Сред тях са Светлин Русев, Валери Петров (Бог да го прости!), Христо Недялков и др. Техните пари се вземат от бюджета за наука, а не се прехвърлят към НОИ като останалите пенсии.

Освен академиците подобни добавки получават и 93-мата член-кореспонденти, 62-ма, от които също никога не са били в БАН.

Общо 13 млн. от всичките пари, които са предназначени за наука, всъщност отиват за допълнителни пари на хора, които нямат нищо общо с науката, и то по време на такъв голям дефицит на финансови средства в научната сфера у нас. Заплатите на редовите научни работници са към 300-400 лв. и поради това никой млад човек не би искал да работи в БАН, освен ако не е луд.

Според градски легенди брутното месечно възнаграждение на висшето ръководство на БАН, включително парите от многобройните уредени с властта всякакви проекти, представлява петцифрено число, говори се и за шестцифрени възнаграждения.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ 203 НА МС ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО МЕСЕЧНО ПОЖИЗНЕНО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА АКАДЕМИЦИ И ЧЛЕН-КОРЕСПОНДЕНТИ

Любезното правителство на БСП-ДПС (Кой друг?) издаде Постановление № 203 на МС за определяне на допълнително месечно пожизнено възнаграждение на академици и член-кореспонденти, публикувано в ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 год., според което всеки неработещ академик получава основното месечно възнаграждение на народен представител за съответния месец до края на живота си, а член-кореспондентът пожизнено всеки месец получава 30% от него.

На практика това постановление превръща хората на БАН в пожизнени рентиери за сметка на парите на българския народ.

Освен това малко българи осъзнават, че всъщност ние нямаме 240 депутати, на които плащаме месечни заплати от по близо 3 000 лв., а в момента имаме точно 396 души, получаващи депутатска заплата или част от нея. Това са 62 академици (един е на трудов договор и не ползва привилегията на 203 Постановление на МС), които пожизнено получават 100% месечна депутатска заплата, и 83 член-кореспонденти (10 са на трудов договор), които пожизнено получават 30% месечна депутатска заплата.

БРОЙ НА ЛИЦАТА, ПОЛУЧАВАЩИ ДЕПУТАТСКИ ЗАПЛАТИ

В момента пожизнена депутатска заплата всеки месец получават 62 академици, а 83 член-кореспонденти пожизнено всеки месец получават част от депутатската заплата

Изчислена в месечни депутатски заплати сумата е за 89 (62+27) месечни депутатски възнаграждения, което прави около 267 000 лева на месец, а за една година сумата е 3 204 000 лева.

Излиза, че от 2008 год., когато излиза Постановление 203 на МС, от бюджета са прахосани за неконституционни привилегии на академици и член-кореспонденти на БАН близо 26 милиона лева.

Най-печалното е, че тези пари са от бюджетното перо на науката и образованието, с което тези нефинансирани, както трябва важни области на социалното битие допълнително се ощетяват.

В този контекст крокодилските сълзи на ръководството на БАН за ниските заплати на младите български учени изглеждат твърде фалшиви и цинични.

ЕДИН ПУБЛИКУВАН ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА БАН

Годишни финансови отчети, които по закон са задължителни за всички държавни предприятия, каквото в случая е и БАН, за последните няколко години няма публикувани. Академията, естествено, е над закона. Но в сайта на Академията може да се открие (ако междувременно не е изтрит) един петмесечен отчет за периода 01.01.2014 – 31.05.2014 год. Той дава известна картина на паричните потоци в БАН. Приходите на тази „велика” институция, първа в света по ефективност на своята научна продукция, има собствени приходи в размер на 11 780 708 лв. от тези пари близо 1,5 млн. лв. са от наеми на недвижими имоти, включително и дарения на членове на БАНИ преди 1944 год., които са били разстреляни от комунистите. Други 10 322 381 лв. са от продажба на стоки и услуги. Значи, за 5 месеца 10 000 работещи в БАН (броят според МОН) произвеждат продукция за 10 милиона лева, средно за 2 млн. лева на месец, или по 200 лв. средно на човек за един месец. Ако средната заплата на работещите в БАН е колкото е средната за София, това означава, че тези хора си изкарват само една пета от парите, които всеки месец вземат от държавната хазна.

СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ГОДИШНИ ПРИХОДИ ОТ РАБОТА И ГОДИШНИ РАЗХОДИ НА БАН В МИЛИОНИ ЛЕВА

Разходите на БАН за тези пет месеца според отчета са в размер 41 423 143 лв., в т.ч. 19 682 012 лв. за заплати, 4 809 821 лв. за допълнителни възнаграждения, 3 935 108 лв. за осигурителни вноски (Данъкоплатците плащат и осигуровките на хората в БАН!) и т.н.

В бюджета на БАН ежегодно се включват пера, които остават напълно скрити от погледа на обществото и за чието съществуване знаят малцина богоизбрани в тъмните кабинети на БАН.

За харчове, неизвестни на широката публика, отиват близо 13 млн. лева от бюджета на Академията, сочат осведомени източници от БАН.

 



Други статии от този автор



Коментари