Актуално
ОБЕЗЧОВЕЧАВАНЕ

Адриана Аврамова | 25/06/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Напоследък все по-често чувам разни хора по телевизията да употребяват израза „гражданско общество”. Това били онези „активни” граждани, които ще видите по протестите, на разни митинги, спящите в палатки пред НС, замерващите политиците с домати.

Част от „гражданското общество” са също и крайните футболни фенове, които или се бият помежду си, или отиват да бият други хора. Към вече дадените примери, се добавят и онези лица от медиите, които ежедневно обикалят ТВ студиата, за да ни говорят какво не сме направили и какво трябва да направим, за да подобрим живота си.

Да. Така разбираме „активното гражданско общество” в България.

Това ни се показва, това ни се натяква отвсякъде до степен на промиване на мозъка.

Но, знаете ли, в България няма гражданско общество. Защото нито протестите, нито лицата от ТВ екрана, нито пък футболните фенове са мерило за онази активност, която ни е нужна, за онези качества, които съставят едно наистина добро такова общество като взаимопомощ, самоорганизация, доброволност, самоинициатива и прочее.

Няма как да има гражданско общество, когато няма човечност. А стува ми се, в нашата мила Родина, все повече се обезчовечаваме.

Преди две седмици при бой в автобус 83 бяха ранени трима мъже. Всички медии излъчваха, забележете, „любителски” кадри, на които се виждаше как един от мъжете лежи на земята в безсъзнание до локва кръв, а едно ЕДИНСТВЕНО момиче се опитва да му помогне. Чудите се къде са останалите? Те снимат. Зад обективите на телефоните са, звънят вместо на 112 на телевизиите и казват „тук едни се биха, имам ексклузивни кадри, колко плащате, за да ги имате”.

Преди няколко дни видях в Интернет видео на пребит мъж в кв. „Борово”. Човекът лежеше на тротоара, от него тече кръв, не може да говори, издава едва някакви звуци... Хората зад камерата висят над главата му, снимат го, зумват кръвта, раните и се хилят. Граждани на Република България.

Ежедневно виждам поредната доза „любителски” кадри, направени от хора, озовали се на мястото на инцидента - катастрофи, горящи коли, прегазени мотористи...

Нали знаете как китайците бързат да заснемат всяка забележителност. И ние така - бързаме да заснемем с телефоните си смъртта на така промотираното ни „гражданско общество”.  

Изгубихме човечността си...

Някъде по пътя, някъде през годините, вглъбени в собствените си грижи и в голямото себелюбие. Станахме едни безчувствени хора, въоръжени с телефони, които заснемат как бавно изгниваме.

И преди да ме обвините в песимизъм - на никого не пожелавам да лежи безпомощен на улицата, разни келеши да снимат може би последните му мигове и да няма кой да викне една линейка. Поне линейка...

 



Други статии от този автор



Коментари