Актуално
Директна демокрация или нагла партокрация?

Гост-автор | 26/06/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Слоганът на българския парламент „Съединението прави силата” трябва да бъде заменен с реалистичното „Разединението ни прави богати”.

В природата всяко действие има своето противодействие. Макар и изостанали от тенденциите, зараждащи се в целия европейски свят, българите започваме бавно да разбираме, че партокрацията, съвременната система на партийно представителство, не ни дава нищо повече от зависимост и прорастващо навсякъде като бурен обществено разделение.

Българско сдружение за директна демокрация организира партньорска среща в България с двама гости – Пол Нутъл - член на Европейския парламент от групата на евроскептиците, наречена Европа за свобода и директна демокрация, заместник-председател на Британската партия на независимостта, която е част от Европейска политическа партия Алианс за директна демокрация и Лор Ферари – изпълнителен директор на Института за директна демокрация в Европа.

Поканата не бе случайна. В съвременна Европа настроенията срещу представителната демокрация се засилват и все повече хора разбират, че не желаят да бъдат представлявани от депутати, обслужващи корпоративни интереси, а сами да взимат решения за бъдещето на държавите си.

Това важи с огромна сила, както за Европейския парламент, където, по думите на гостите, се представляват интересите на 30 000 лобисти от различни корпорации – оръжейни, фармацевтични и др., което прави по 40 лобисти на депутат, но и с още по-голяма сила за българския парламент, където единствена грижа на депутатите е да осигурят комфорт за корпоративните интереси, за роднини, близки и за себе си. Това личи не само по гласуването на законите и промените в тях. Това ясно се вижда в нежеланието им да дадат властта в ръцете на народа, предоставяйки му възможност да взима решения на референдуми.

По думите на Лор Ферари, представителите на партокрацията в Европа по такъв начин биха задали въпросите за референдуми и използвали в самите въпроси такива думи, че да насочат гласуването в своя полза и да манипулират обществените нагласи по конкретни теми. Това е така, защото европейското статукво също няма интерес да си ходи и да развее белия флаг.

Идва да рече, че статуквото навсякъде е еднакво заинтересовано да продължава да обогатява лично своите представители, прокарвайки корпоративни интереси и подхвърляйки на народа псевдодемократични залъгалки.

Не може да има истинска и работеща демокрация там, където народната воля не е изявена по никакъв друг начин, освен чрез представителна демокрация. Неслучайно, гостите от Европа дадоха за пример Швейцария – страната, в чиято конституция е записано, че държавата е длъжна да провежда референдуми по важни национални въпроси, касаещи членствата й в съюзи и организации на европейско и международно ниво, въпроси относно промени в данъчната политика и т.н.

Пол Нутъл изрично подчерта необходимостта от нов референдум, който да се проведе във Великобритания относно членството й в Европейския съюз, както е било през 1975 г., когато британците са гласували в полза на присъединяването им.  Нагласите днес обаче са различни от далечната 1975 г. Все повече европейски народи не желаят да бъдат част от организация, чиито депутати представляват лобита, а не интересите на избирателите си.

В този смисъл бе и още едно изказване на Нутъл – всички европейски народи могат да бъдат в прекрасни търговски и партньорски взаимоотношения, но без това да пречи на решенията, които се взимат на национално ниво, в каквото противоречие често се изпада сега, поради задължението членовете на Европейския съюз да прилагат директно и безусловно европейските директиви, независимо дали те са приложими и подходящи за ситуацията или за традициите на всеки отделен народ.

Излишно е да даваме примери със задълженията, които България като член на Европейския съюз постоянно поема, без да отчита икономическата си немощ, без възможност да се трансформират тези правила така, че да отговарят на джоба,  възможностите и начина на живот на обикновения българин. 

Накрая да се върнем там, откъдето започнахме – изречението от фасадата на сградата на Народното събрание. Защо ни разделят на електорати, привърженици, про и анти и каква е целта на представителната демокрация и партократите? Елементарно е – изпращайки определен брой депутати в парламента ние правим така, че всичко да зависи от тях, без възможност, ако сме недоволни, да ги отзовем и да поставим на тяхно място други, без никакъв шанс да влияем върху решенията им, освен чрез вече невъзможни масови протести, при това, когато и, ако безобразията им бъдат разкрити.

Нещо повече, имайки предвид огромния брой отвратени и негласуващи граждани, то те остават без никакво представителство на национално или регионално ниво.

Именно затова Европа се обръща към директната демокрация като единствена справедлива форма обществото да бъде участник в решенията, които касаят качеството му на живот, а не просто смирен беден свидетел на чужда воля и икономически интереси.

Директна демокрация или нагла партокрация – изберете сами.

 

АВТОР: Лидия Делирадева

 



Други статии от този автор



Коментари