Актуално
Магистрала на смъртта. Какво правят тези хора, когато никой не ги гледа?

Милена Янинска | 29/06/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Гледате ли Гейм Ъф Троунс? В най-скъпия сериал на всички времена смъртта се случва по-често от ежедневните хранения. Да убиеш някого, защото ти е антипатичен или ти пречи да минеш е обичайно, дори би било странно, ако не уреждаш проблемите си чрез обезглавяването им. Мисълта ми е – като на филм. Като на сериал с дракони, бели бродници, червени магьосници и други такива... несъществуващи.

Но днес в България очевидно живеем в тъпата садистична фантазия на сценарист от HBO.

„Не можеш да минеш, в ремонт сме.“ „Аз ли не мога, бе!“ и бой, до смърт. С камък в главата. 47 годишен човек. Защо? Как? Посред бял ден! Пред очите на всички! И тогава си задавам въпроса - какво правят тези хора, когато никой не ги гледа?

Какво правят тези хора, когато никой не ги гледа?

Какво правят тези хора, когато никой не ги гледа...

И кой трябваше да ги види?

„Стар познайник на полицията“ е заподозреният за убийството на работника от АМ Струма Николай Чивиев, чиято изпълнителност се оказа вредна като смъртта. Заподозреният е съден за убийство. Пуснат на свобода заради недостатъчно доказателства. И си убива наоколо, защото вероятно знае как стоят нещата с доказателствата у нас. Имам предвид – колко трудно се събират. Три дни ще говорим. И после ще млъкнем завинаги.

„Гледал крави и бил кротък човек“, казват съседите му. Иначе - само няколко пъти си е сменял фамилията. Вероятно, заради доказателствата, които липсват.  

Какво ли правят тези хора, когато никой не ги гледа...

За разлика от него – убитият – Николай Чивиев не отговаря на „кроткото“ описание. Военен е. Бивш член на Френския чуждестранен легион. Баща на три деца. Загинал на АМ Струма.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова казва, че подобни случаи са често срещани. Какво да правим с тази информация министър Павлова? И как тя помага на работниците? Какво правите с нея Вие, след като я имате?

И какво правят онези другите, когато никой не ги гледа...

Щом са често срещани подобни случаи – няма ли някакви взети мерки макар и рядко срещани? Защо питам...

Минало е времето на мутрите, нали?

По-скоро издевателството върху обикновените хора стана малко по-прикрито. Малко по-тихо. Малко по-естетско. Пак трябва да внимаваме как се държим с тях, как им говорим и как ги гледаме. Пак трябва да сме им удобни, ако са ни мили животът и хлябът! Пак можем да ги познаем по походката и джипа. И все още животинското в тях убива всичко човешко наоколо. Като в сериала.

Вървиш си, гладен си, убиваш майката, за да й изядеш детето.

Не е варварско...

Не е противозаконно...

Не е възможно!!!

Но се случи на АМ Струма.

Отново питам - какво правят тези хора, когато никой не ги гледа?

МВР работи усилено каза министър Бъчварова...

А заподозреният май бил извън граница. Какво необятно разстояние между усилия и резултат...

Дано почива в мир човекът, чийто живот препречи пътя на откровената свинщина. Прасетата у нас ядат и хубавите ябълки, и останалите хора.

Видите ли джип, не чакайте да отвори вратата си. Бягайте. Залягайте. Молете се да не се окажете на грешното място. В близост до някой с камък в ръка, без настроение в амфетаминова абстиненция или предозировка.

И в Брюксел имало опасни квартали. Има. И хората ги знаят кои са. И не ходят в тях, ако не искат нещо неприятно да им се случи.

У нас мистериозните главорези препускат през села и паланки, върлуват по магистрали и централни заведения, решават кой да живее и кой да умре, и кой да умре, и кой да го убие.

Какво правят тези хора, когато никой не ги гледа?

И нещо още по-страшно – всъщност, никак не са мистериозни.

Хората знаят от кого да се страхуват. И го правят. На колене и с учтива усмивка. И, ако някой се обърка в изказа си – смърт чрез пребиване.

„Никой няма право да препречва пътя на скъпа кола“. Най-голямата народна мъдрост. „Преклонена главица камък не я достига“ – е другата.

Остава само въпросът - какво правят тези хора, когато никой не ги гледа?

 



Други статии от този автор



Коментари