Актуално
ДОДЕСКАДЕН ИЛИ ЗА БЯСНАТА КУЧКА НА ПОСРЕДСТВЕНОСТТА

Гост-автор | 05/07/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Амбициозната посредственост е много по-заплашителна и трудно преодолима от тихата глупост.

Толкова дълги години политическият ни живот е изпълнен с безсмислени обяснения и дрязги на елементарно ниво, че заприличва на безкраен спектакъл, в чиято продължителност и на фона на един и същ обезцветен от употреба декор смисълът на действията и думите е изцяло загубен.

Важните теми се изместват от махленското политическо дърлене дали има чистки в администрацията, от препирни за постове, от маниакалната логорея на вдъхновени да се изкачат на парламентарната трибуна умствени лилипути.

За съжаление, голям процент от така нареченото активно гражданско общество, което се подвизава на обществени обсъждания в парламентарните комисии, също е по-скоро фон на тази посредственост, често пъти водено от желание за себедоказване, от заблуда за някаква значимост, както и за влизане в контакт със силните на деня с цел лични облаги. В този шумен курник е пълно с кокошки и петли, петимни за внимание и кариера, влюбени в себе си, неосъзнаващи карикатурния си образ.

Мизерията в мисленето води до мизерия във всичко, ми каза неотдавна един мислещ човек. На фона на парламентарното сметище, досущ като във филмовите картини на Акира Куросава избуяват най-примитивните бурени на умствената и душевна мизерия, задушили в отчаяние останалите все още в България интелектуалци и творци, постигнали с усилен и целенасочен труд оглупяването от бедност на огромен процент от населението.

При катастрофата, в която загива интелектуалната гордост на Франция Албер Камю, сред останките е намерен  недовършеният му ръкопис „Първият човек”, издаден 34 години след смъртта му от неговата дъщеря. В това свое автобиографично откровение Камю пише:

Паметта на бедните е по-слаба от тази на богатите, тя има по-малко опорни точки в пространството, защото те рядко напускат мястото, където живеят, има по-малко опорни точки във времето, защото животът им е еднообразен и сив. Разбира се, съществува и паметта на сърцето, за която твърдят, че била по-сигурна, но и сърцето се изхабява от проблеми и труд,  и то забравя под тежестта на умората. За бедните то бележи единствено неясните жалони по пътя на смъртта. А освен това, за да можеш по-лесно да понесеш всичко, не трябва да си спомняш прекалено много, трябва да се придържаш по-близо до дните, час по час…”

Истинският и единствено стойностен капитал на едно общество е духовността. В световен мащаб, както и в малка България, този капитал обмислено и грижливо е обезценен и заврян в миша дупка, за да не пречи на разрастването на модерното робство, на господството на капитала и корпорациите. До-де-ска-ден! – вика умствено недоразвитият Рокушан в своя измислен свят, представяйки си, че е ватман, за да избяга от грозната реалност на бедността.

Бедността, без която е много по-трудно да управляваш, защото примирената и оскотяла душа е лесна и мека като разкаляна след дъжд земя – потича бавно и тежко, а после се втвърдява и застива отново в мълчание.

И, ако Албер Камю определя паметта на бедните като по-слаба, то е, защото според мен бедността инстинктивно не желае да помни. Никоя душа няма нужда от съпътстващата я постоянна мимика на отчаянието. Късопаметната бедност, втренчена в нескончаеми проблеми, е обаче идеален мизансцен за отклоняване на вниманието от значимото, за процъфтяване на амбициозните посредствени за сметка на оглупелите от мизерия.

Прославата на посредствеността е изпълнила кабинетите и сградите на всички държавни нива и се впуска да защитава придобивките си като разпенена бясна кучка, която се зъби срещу всеки, който се доближи до леговището ú.

И в най-мрачните и тягостни времена обаче е имало надежда. Историята ни учи, че всеки гнет има своя предел и всяко робство – своята революция. Може би сме на прага на едно съвършено ново обществено устройство, за което много будни личности вече говорят. Свят, разкъсан на грозни парцали от религиозни войни, от войни на корпоративни интереси, войни за власт и влияние, не би просъществувал по същност и време поради своята духовна непълноценност.

А на нашата малка България ú трябват светли умове, просветители и космополитни личности - граждани на света. Посредствеността не е дълговечна, защото е сива. В цветовете на дъгата няма сив цвят. След всяка тъмна буря, след тъжен и тягостен дъжд, във влагата на въздуха и пробилите слънчеви лъчи някъде изгрява пъстроцветна дъга.

"Роланд бе живял в долината на смъртта, без каквато и да било надежда за завръщане към нормалния живот, без никакви възможности да оцелее, откъде тогава извираше дълбокото му убеждение, че някой ден гласът му ще бъде чут?” – Софи Оксанен, „ Когато изчезнаха гълъбите”.

Автор: Лидия Делирадева

 



Други статии от този автор



Коментари