Актуално
Анализи за GREXIT, които не може да псувате и обиждате. Чуждестранни са.

Лентата | 07/07/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

От коментар на Джим Едуардс, Бизнес инсайдър

Гърция убедително гласува за необслужване на дълговете си към МВФ и ЕС и това е голямо поражение за канцлера Ангела Меркел и предвожданата от нея тройка, която твърдеше, че няма вариант Атина да не си плаща задълженията.

Вотът в неделя е голям урок и за всички, споделящи убеждението, че става въпрос за дилетантско правителство на крайнолеви идеалисти, които си мислят, че могат да прескочат закона заради някаква чегеваристка илюзия. Грешка. Става въпрос за това какво означава капитализмът.

От самото начало Меркел и ЕС действат от позицията на доста странното еднопосочно допускане, че ако дадеш на някого пари назаем, той задължително ще ти ги върне. Това обаче не е начинът, по който свободният пазар работи.

Взимането на заем не дава гаранция за бъдещото му изплащане. По-скоро е риск, който кредиторите поемат с надеждата, че ще бъде изплатен. И ключовата дума тук е “риск”. Ако поемете риска, ще получите или дивидент - под формата на лихва, или ще загубите парите си. И Гърция току-що отговори на германския блъф.

МВФ даде на Атина 1.5 млрд. евро, които трябваше да бъдат платени през юни, но не бяха. Други 3.5 млрд. трябва да се платят на Европейската централна банка (ЕЦБ) през юли, но точно сега изглежда много съмнително това да се случи. Така е при капитализма.  И е забележителен фактът, че правителство, чиито кабинети са украсени с портрети на на Ленин, Енгелс и Че Гевара, трябваше да даде този урок на Германия.

По-удивително е, че всички знаеха, че Гърция не може да плати тези суми, още преди да започнат преговорите. Достатъчен е бегъл поглед върху гръцкия БВП. За да може да се плащат дългове, икономиката трябва да расте - това е основен закон. А гръцката от доста години само се свива.

Има и друг ключов момент. Първоначално този дълг беше към частни инвестиционни банки като Goldman Sachs. Но МВФ и ЕЦБ под ръководството на Жан-Клод Трише взеха самоубийственото решение да бъде прехвърлен от тези банки на европейските институции и фонда, за да се “спасява” Гърция.

Така огромните й задължения бяха стоварени на европейските данъкоплатци. Заедно с това Атина се съгласи с пакет от мерки, предвиждащ тежки съкращения на разходите и структурни реформи, в замяна на 110 млрд. евро нови заеми.

Грешката, която направи Трише, е колосална и елементарна. Мястото на рисковия дълг е на частните пазари. Рискът по никакъв начин не бива да се носи от централните банки, които разчитат на парите на данъкоплатците за преодоляване на затруднения.

Ако си беше останал в частните банки, днес заглавията щяха да са от рода “Goldman Sachs “гълта вода” заради гръцкия дълг”. Това щеше да засегне акционерите в банката и клиентите й, но нямаше да предизвика криза в самото сърце на ЕС.

Сега в Италия, Испания и Португалия внимателно наблюдават случващото се и може би се питат дали и те не биха могли да се измъкнат от финансовите си бъркотии. Нужен е реализъм.

Сега Гърция може да започне да печата собствената си обезценена драхма. И няма да има достъп до кредит. Със сигурност зехтинът, фетата и узото ще поевтинеят силно на чуждите пазари. Туризмът може да стане страхотен, но най-вече може да стане ужасен. Безработицата ще расте с по-нататъшното сдухване на икономиката.

Но Гърция вече е по своя път и решава собствената си съдба - и в това има нещо възхититeлно.

 

ЗАПАДНАТА ПРЕСА

„Ню Йорк таймс”:

Сега Европа трябва да реши дали ще превърне Гърция в пример. Лидерите й са изправени пред следния избор: ако изпълнят исканията на гръцкото правителство, ще дадат лош пример на всяка страна, която пожелае да възрази срещу структурите на ЕС, и ще кажат на избирателите в Португалия, Испания и Италия, че ако вдигнат достатъчно шум и изберат екстремистки партии, ще получат споразумение с доста смекчени условия.

Така те ще дадат сигнал, че дадена страна може да вземе, какъвто си иска заем, да не го обслужва и да накара останалата част от Европа да плати сметката.

Ако пък отхвърлят исканията на гръцкото правителство и отрежат финансирането, гръцката банкова система ще се срине и страната няма да остане в еврозоната, а това ще е знак, че ЕС е изключително крехък. Освен това Гърция може да потърси сближаване с неприятелската на ЕС Русия. Изпадането й в хаос и нестабилност би струвало на Европа много повече и от най-щедрите спасителни планове.


Уолстрийт джърнъл:

Въпросът, който възниква сега, е дали европейските лидери могат да преговарят с правителство, което отхвърли условията им за оставане във валутния съюз, след като принудиха Португалия и Ирландия да следват подобни мерки в рамките на спасителни програми.

„Ханделсблат”:  

Гръцкото „не” не засилва преговорните позиции на Атина. Всъщност само вариантът GREXIT може да помогне. Безкомпромисната позиция на Ципрас, Варуфакис и компания бе подкрепена от мощно „не: на сънародниците им срещу предложенията за реформи на ЕС.

Имат ли обаче те право да диктуват условията си на останалата част от Европа? Не, нямат. Никой в Европа не иска повече да подкрепя страна, в която предоставените кредити за милиарди просто потъват. Ако в европейските страни идната неделя има референдум за нови помощи за Гърция, отговорът със сигурност ще бъде още по-мощно не от гръцкото.

Целият отбор евроспасители са наясно с това настроение. Те нямат мандат да продължат да дават на държава като гръцката нашите пари. Ние не искаме да заемаме парите си на такава система, защото сме сигурни, че никога повече няма да ги видим.

На ЕС не му остава нищо друго, освен да остане твърд, докато правителството в Атина не направи решителни реформи, няма да получи повече и едно евро. Това е единствената позиция, която европейските лидери могат да представят пред собствените си народи. И, която единствено предпазва еврото от това да свърши като валута, крехка като рохко яйце.

Гардиън:

Истинското затруднение за гръцкия премиер Ципрас може да не е толкова Германия, колкото другите страни в евросъюза. Витае усещането, че Гърция получава специално отношение.

Сред онези, които ще се противопоставят на нови отстъпки, не са само държави като Ирландия, която успешно преодоля болезнени спасителни мерки, а и „нови” европейци като Словакия и балтийските страни, които направиха огромни жертви, особено Латвия, за да изпълнят условията за присъединяване към еврозоната.
 

Източник: capital.bg

 



Други статии от този автор



Коментари