Симптом: Бетон
Задухът е един от симптомите на рака на белите дробове. В началото се проявява рядко, колкото да даде сигнал, че нещо с организма ни не е наред, но с развитието на болестта се превръща в мъчителна борба за глътка въздух. Всеки ден. Така не спира да ни напомня, че някъде там хиляди микроскопични изменени клетки се делят шеметно, образувайки смъртоносния тумор.
Морето ни е болно. Разяжда се от рак, защото алчността и бездушието ни пропуснаха симптомите на болестта му. А те се появиха достатъчно рано, за да можем да я спрем.
Уви, наместо това, предпочетохме да съдействаме в убиването му. И да наблюдаваме апатично как хилядите малки бетонни клетки всекидневно и усърдно продължаваха своето деление, докато туморът стане прекалено голям. Дотолкова голям, че морето ни вече не се задъхва. То просто не може да диша от бетонната хватка, обхванала белите му дробове.
Разхождали ли сте се скоро около Бяла – това някога спокойно градче между Бургас и Варна? Ако пазите красиви спомени от там, по-добре не ги разваляйте и ги оставете непроменени.
Днес, подобно на десетки други места по Черноморието ни и Бяла е потънала в бетон. Огромни, студени, чудовищни постройки крещят отвсякъде и победоносно изяждат това, което наричахме природа. Клонинги на същите онези, които вече завзеха цялото ни южно Черноморие и превърнаха градове като Поморие в бетонна джунгла.
Морето ни е много, много болно. Задушава се.
„Може би просто имаш много високи критерии за българското Черноморие”, ми подхвърли вчера приятелка. „Имах”, отговорих й. Имах, защото имах щастието да съм от онези деца, които прекарваха дългите летни месеци не на село, а на плажа. На плажа от моето детство имаше достатъчно пясък за всички. И достатъчно море. И достатъчно въздух.
Сега те са минало, защото бетонът се оказа по-силен. Раните от стопяващата се красота на моя спомен болят все по-силно, защото се подхранват от алчността ни. Не се правете, че не ги виждате.
Само за миналата година техният брой е над 1200*. Оплели са се една до друга по цялото ни крайбрежие подобно на грозна паяжина, от която няма излизане. А някъде зад нея би трябвало да е морето....Със страшната си сила и красота.
Уви, това не беше достатъчно, за да изгони умелата зараза на тумора.
Морето ни е много, много болно. И ние заедно с него...
*Броят на действащите и обявени места за настаняване по данни на НСИ за областите Бургас, Варна и Добрич за 2014 г.
АВТОР: ПОЛИНА ТОДОРОВА
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.