Ако животните бяха хора...

Ако животните бяха хора...
15-08-2015г.
46
Костадин Костов

Преди няколко дни пак четох за пребито куче.

Изуми ме случката заради това колко жесток може да бъде един човек. Как без никаква съвест и свян може да пребие едно беззащитно животно…и просто да си тръгне.

А след това...

Да продължи да прави, онова, което винаги е правил: да се прибере у дома, да си пусне новините, да си сипе една ракия. Нещица, които българинът обожава. А някъде там на улицата да стои едно пребито куче.

Години наред четем за всевъзможни случаи на пребити животни. Удушени, наръгани, сгазени, влачени. Връзвани на вериги и държани така с години.

А хората приемат това за нормално. Но то не е!

В една нормална държава има много строги и категорични закони.

В Америка човек беше осъден на 10 години затвор, че е пребил улично куче.

В Бразилия жена получи 2 години, защото изгонила котката си на улицата и тя била блъсната от кола, която направила катастрофа, за да избегна удара.

Тук, в България, виждаме пребито куче на тротоара и го подминаваме...

А само, ако животните бяха хора…

Въпреки лошотията ни, те са нашите най-верни приятели.

Винаги са до нас: когато сме весели, когато сме тъжни. Когато не намираме време да си играем с тях, а понякога дори, когато забравим да ги изведем навън. Никога не ни обвиняват и не ни карат да съжаляваме.

Сякаш сляпо подкрепят всеки един наш избор и дори ни насърчават.

Животните никога не говорят лошо за теб, както правят хората. Не ти забиват нож в гърба, не те изоставят, не си тръгват. Не продължават напред, все едно теб те е нямало. Това е типично само за хората. Да си тръгват и никога повече да не се връщат.

А ние как се отблагодаряваме на тези животни?

Благодарение на кампаниите на „Господари на ефира “ много българи разбраха, че насилието над животни може да бъде сериозен проблем. И не само за тези, които са го извършили, но и за нас - като общество.

Нали разбирате каква е тази държава, в която пребиваш някой - човек  или куче - и си тръгваш безпроблемно.... Без последствия. Без да ти трепне нищо.

Силно се надявам с въвеждането на зоополиция, нещата да се променят.  И да може, когато станеш свидетел на подобен ужас, поне да можеш да се обадиш на някого...

Да помолиш някого да защити тези, които няма как да се оправят сами.

И именно тук е най-голямата грешка на нас – българите - това, че никога не мислим за другите.

Живеем в малките си светове и само чакаме живота да свърши - още преди да е започнал. Надяваме се денят да мине, да дойде време за заплата, да си платим сметките и, ако останат малко пари, да платим и закъснелия кредит. А какво ще се случи утре, дали можем да се променим, дали можем да се развием - никой не го интересува.

Винаги съм вярвал, че една страна се познава по нейните закони. До този момент тук нямаше такива за животните, а може би и за хората. А само,  ако животните бяха хора… 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.