Актуално
Ако животните бяха хора...

Костадин Костов | 15/08/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Преди няколко дни пак четох за пребито куче.

Изуми ме случката заради това колко жесток може да бъде един човек. Как без никаква съвест и свян може да пребие едно беззащитно животно…и просто да си тръгне.

А след това...

Да продължи да прави, онова, което винаги е правил: да се прибере у дома, да си пусне новините, да си сипе една ракия. Нещица, които българинът обожава. А някъде там на улицата да стои едно пребито куче.

Години наред четем за всевъзможни случаи на пребити животни. Удушени, наръгани, сгазени, влачени. Връзвани на вериги и държани така с години.

А хората приемат това за нормално. Но то не е!

В една нормална държава има много строги и категорични закони.

В Америка човек беше осъден на 10 години затвор, че е пребил улично куче.

В Бразилия жена получи 2 години, защото изгонила котката си на улицата и тя била блъсната от кола, която направила катастрофа, за да избегна удара.

Тук, в България, виждаме пребито куче на тротоара и го подминаваме...

А само, ако животните бяха хора…

Въпреки лошотията ни, те са нашите най-верни приятели.

Винаги са до нас: когато сме весели, когато сме тъжни. Когато не намираме време да си играем с тях, а понякога дори, когато забравим да ги изведем навън. Никога не ни обвиняват и не ни карат да съжаляваме.

Сякаш сляпо подкрепят всеки един наш избор и дори ни насърчават.

Животните никога не говорят лошо за теб, както правят хората. Не ти забиват нож в гърба, не те изоставят, не си тръгват. Не продължават напред, все едно теб те е нямало. Това е типично само за хората. Да си тръгват и никога повече да не се връщат.

А ние как се отблагодаряваме на тези животни?

Благодарение на кампаниите на „Господари на ефира “ много българи разбраха, че насилието над животни може да бъде сериозен проблем. И не само за тези, които са го извършили, но и за нас - като общество.

Нали разбирате каква е тази държава, в която пребиваш някой - човек  или куче - и си тръгваш безпроблемно.... Без последствия. Без да ти трепне нищо.

Силно се надявам с въвеждането на зоополиция, нещата да се променят.  И да може, когато станеш свидетел на подобен ужас, поне да можеш да се обадиш на някого...

Да помолиш някого да защити тези, които няма как да се оправят сами.

И именно тук е най-голямата грешка на нас – българите - това, че никога не мислим за другите.

Живеем в малките си светове и само чакаме живота да свърши - още преди да е започнал. Надяваме се денят да мине, да дойде време за заплата, да си платим сметките и, ако останат малко пари, да платим и закъснелия кредит. А какво ще се случи утре, дали можем да се променим, дали можем да се развием - никой не го интересува.

Винаги съм вярвал, че една страна се познава по нейните закони. До този момент тук нямаше такива за животните, а може би и за хората. А само,  ако животните бяха хора… 

 



Други статии от този автор



Коментари