Специален коментар
Законът като предизборно зрелище

Костадин Костадинов | 21/08/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Вчера във Варна бяха съборени 58 незаконни постройки. Поне така съобщиха от пресцентъра на общината. В драматичното комюнике се съобщаваше как на мястото ще има жандармеристи, редови полицаи, пожарникари, линейки, общински служители и забележете, ромски медиатори. Като изключим последните, все едно става дума за едно малокалибрено военно учение, а не за събаряне на няколко картонени колиби.

Ромските медиатори също са много интересни - какво точно са медиаторствали не е ясно, но е факт, че вече прилагането на закона към циганите няма как да се случи просто така.

Трябва да има посредници, задължително също цигани, които да ги убедят да спазват законите, иначе нищо не става.

Като оставим настрана всичко това, се открояват няколко въпроса, които трябва да бъдат зададени:

1. Защо се събориха само 58, при условие, че в Максуда има регистрирани 823 незаконни сгради?

2. Защо другите цигански гета в Аспарухово и Владиславово не бяха докоснати въобще?

3. Защо, въпреки че незаконните строежи са акуратно описани още през 2012 г., чак сега се предприеха действия по (частичното) събаряне?

4. Трябва ли да чакаме следващите избори, за да се събори пак малка част от незаконните сгради?

5. Защо нямаше нито една глоба за незаконно строителство, въпреки че законът предвижда такива, и то в особено големи размери?

Само преди дни стана известен случай, при който община Варна наказа с акт за незаконно строителство на стойност 5000 лв жител на Аспарухово, който решил сам да укрепи срутеното дере зад къщата си, което заплашвало да подрони основите на къщата му, а и на близкия мост.

Е, нужно е да уточним, че този жител не е циганин, а българин.

Старата латинска сентенция гласи, че законът е равен за всички.

В България обаче това не е така. Върховенството на закона важи само за българите, и то за по-бедните от тях. За всички други, за мутрите, олигарсите, циганите, кметовете, депутатите, министрите, за цялата ояла се псевдоаристократична паплач той не важи. А, както е известно, в този случай законът вече не е закон.

В нашия случай това има и продължение - тази държава вече не е държава. Дори прилагането на закона у нас се превръща в предизборно зрелище. Действията на варненската община през този  ден го доказаха за пореден път.

 



Други статии от този автор



Коментари