Специален коментар
Жълти некролози

Мария Маркова-Марчела | 27/08/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Прочетох някъде, че Миглена Ангелова е пак влюбена, пак има нов мъж до себе си, но този път нямало да се омъжва. Замислих се...

Докато на нас животът ни минава в хвърляне на виртуални плюнки и подмятане на непрани гащи, има хора, на които още им е до любов. Още им е до пеперуди в стомаха, още животът гъделичка слабините им.

И така, докато във въздуха се носи на Миглена поредният публичен оргазъм аз продължавам да чета...

Чета, че спират от ефир Люба Кулезич и Сашо Диков, но и те нямало да се женят. Замислих се отново. Сега, ако и Квазимодото на Бойко от Канал 3, което непрекъснато се гримира като Есмералда, я бутнат от ефир, ще останем само с един Биг Брадър да си циклим с години на тема: „А ти гей ли си, а ти ром ли си, а ти тъп ли си?„.

Прочетох някъде и, че премиерът Борисов е в Туркменистан и там го возят с брониран Майбах. Замислих се...този няма ли да се ожени най-накрая? Защото на нас животът, докато ни минава в сватби и погребения, нашият си реже лентите на битието с леката ръка на упоеното от народна любов съзнание и затова може би се вози в бронирани коли... 

Какво ли не четох днес... Явор Дачков написал, че едно дете пее като лелка. Изказал се умно по някви въпроси от национално значение от трибуната на жълтия си парцал. Какъв си ти изобщо да се обаждаш, бе? Измисли как някоя беге звезда е хавнала гъбички и срамни въшки, докато е изневерявала на мъжа си с вуйчо му, който според непотвърдена информация от анонимен източник е гей.  Или изкарай снимка на труп на първа страница, ама не си мисли, че думите на един жълтур струват нещо, колкото и да има някъв резон в тях.

Четох и разни дрисливи заглавия на агенция ПИК, които никнат като гнойни пъпки отстрани на нюзфийда ми във Фейсбук и не знам как да ги разкарам оттам.

Мислих си... не им ли е кофти на хората, които работят там през ден да споменават името на детето на Президента? Не им ли е неудобно да пишат с мръсните си ръце СЕНЗАЦИОННИ разкрития, да пускат скапаните си, вмирисани БОМБИ върху една трагедия. Сигурно така се почита паметта на децата тук в България...

Не случайно никъде не прочетох как още скърбим за децата, които измряха по пътищата ни през последните дни. Защото на нас животът, докато ни минава да чакаме лечебна вода да бликне от слъзните канали на омразата и пошлостта, и да ни издави всички, едни малки, чисти и невинни човечета се опитват да оцелеят в потока от гнус, който тече във вените ни. А, когато не оцелеят – жална им майчица.

 



Други статии от този автор



Коментари