Специален коментар
Една седмица по-късно...

Костадин Костадинов | 28/08/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Имаше един брилянтен филм на ужасите, казваше се „28 дни по-късно”.

В него ставаше дума за епидемия от бяс, която поразява Великобритания, и която превръща хората в полудели зверове. Главният герой се събужда в една болница 28 дни след началото на епидемията и вижда цялата страна опустошена и обезлюдена. Нещо подобно се случва сега във варненският квартал „Победа”.

Преди една седмица това беше един от най-тихите и приятни кътове за живеене в града, без шумни улици в него, с малко паркче в центъра и детски площадки. Всичко това до миналата седмица, когато в четвъртък кметът на общината започна предизборната акция по събарянето на тридесетина (макар че първоначално бяха обявени цели 58) незаконни цигански коптора в най-големия цигански квартал Максуда.

След разрушаването им част от техните обитателите бяха заселени в едно от социалните общежития на града, намиращо се в жк "Победа". До момента се твърди, че има настанени 191 циганина, а бройката вероятно ще нараства.

Как изглежда кварталът една седмица по-късно?

Децата от квартала се оплакват, че циганите ги заплашват и бият, собствениците на магазини се оплакват, че ги крадат, има вече разбити и ограбени мази, започва трупане на боклуци, край общежитието се въртят конски каруци, миризмата и мизерията се увеличават не с дни, а с часове, шумът е безобразен, майките с деца се страхуват дори да минават покрай общежитията, слепи момичета (наблизо се намира кооперация на слепите) са били опипвани по улицата...

Само една седмица по-късно тихият и кротък квартал „Победа” вече прилича на гето.

Междувременно, циганите не могат да се оплачат. Живеят безплатно, хранят ги безплатно по три пъти на ден, една евангелистка църква вече ги е снабдила с дрехи, въобще очертава се да прекарат зимата на топло и приятно място, къде-къде по-добро от мръсните коптори, в които живееха до миналата седмица.

Когато ги събаряха, общото учудване беше, че циганите не се били съпротивлявали много. Е, сега става ли ясно защо е било така? Вместо да получат глоби и актове за незаконното строителство, те получиха бонуси за него. Но няма как, изборите са само след два месеца и управляващите отчаяно се нуждаят от циганските гласове. Само че безплатен обяд и безплатно жилище няма. Все някой плаща сметката. В този случай, както винаги, я плащаме ние, които плащаме данъци на държавата. Въпросът е докога? Докога ще търпим да се гаврят с нас и с нашите деца, докога ще търпим да ни унижават и да убиват нашата държава и градовете ни пред очите ни?

Хората от „Победа” дадоха ултиматум на кмета на града до една седмица да е изгонил циганите от общежитиего.

В противен случай заплашиха да го направят те самите. Кой обаче ще носи вина тогава, ако нещо подобно, не дай боже, се случи? Ние българите или обичащият циганите кмет на Варна?

Защото, както я е подкарал, е на път да превърне Варна от морска столица в циганска столица…

 



Други статии от този автор



Коментари