В България тече процес на подмяна на населението

Страната ни ще се сблъска с недостиг на учители на прага на новата учебна година.

В края на август, само две седмици преди 15 семптември, синдикатите в образованието изнесоха данни, според които 10% от преподавателите у нас са пред пенсия, а младите учители – под 35 години – са едва 5 %.

Основна причина за отказа им от преподавателската професия са ниските заплати. Същевременно, според данни на социалното министерство, сред търсените професии в следващите 3 години учителите ще са сред най-дефицитните кадри. Синдикатите предупреждават, че липсата на кадри тази година ще се усети най-вече в малките населени места и по предметите информатика и чужди езици.

Някой може да приеме тази новина и като положителна.

Само преди седмица от правителството изтече бодряшката новина, че безработицата в България намалявала.

Разбира се, никой не коментира впоследствие, че тя намалява не заради открити нови работни места, а заради намаляването на българите като цяло. Населението в трудоспособна възраст е 4 403 хил. души, или 61.1% от населението на страната, като мъжете са 2 310 хил., а жените - 2 093 хиляди.

Броят на трудоспособното население намалява с над 68 хил. души, или с 1.5% през 2014 г. спрямо предходната година. Броят на жените във фертилна възраст също е намалял. Той е 1 580 хил., като спрямо предходната година намалява с над 21 хил., а спрямо 2001 г. - с над 306 хил.

България заема първо място в Европейския съюз и второ място в света в мрачната класация за най-висока смъртност.

Дори в Сирия, където се води ужасна гражданска война, смъртността е по-ниска. През 2014 г. у нас са починали 108 952 души. Броят им е с 4607 по-голям, отколкото през 2013 г.

Ако през 2001 година всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора, то в края на миналата година - 100 излизащи от трудоспособна възраст се заместват от 64 млади.

Официалният брой на емигриралите в чужбина българи през миналата година е 28 727. Над половината от тях са на възраст между 20 - 39 години.

В същото време, в страната са имигрирали 26 615 души. Най-висок е делът на имигрантите от Турция, Сирия и Ирак.

С две думи - в ход е процес на подмяна населението.

Този процес обаче не върви само отвън навътре. Най-страшното е, че никъде в тези ужасяващи данни не се говори за етнически произход.

НСИ не казва колко точно са българите като дял от емигрантите, колко са те от фертилните жени и колко са те от умрелите и новородените.

Затова, нека отговорим, ползвайки материали от предпоследното преброяване, което все още даваше такива данни.

През 2001 г. броят на децата българчета в групата от 0 до 7 години беше 56%. Тенденцията за плавен спад в този процент позволява да се предположи, че някъде около 2007 г. българчетата вече са били под 50% от новородените деца в страната ни.

Този факт косвено се потвърждава от изявлението на министъра на образованието Сергей Игнатов, че през 2013 г. половината от първолаците нямали за майчин език български, а друг. Т. е. по времето, когато родените през 2007 деца трябва да тръгнат на училище.

Впрочем, ако обиколите малко България, ще установите, че това отдавна не е новина.

По малките населени места българчетата в училище отдавна са екзотика.

Още по-тревожното е, че това вече се случва и в общински центрове и областни градове.

България загива. Убивана от своите управляващи бавно, методично и последователно вече четвърт век, тя далеч няма да е първата ликвидирана и предадена от собствения си политически „елит” държава.

Убийството на българския народ обаче, което същият този елит върши, е безпрецедентно.

Няма друг такъв случай в световната история, при който една държава, без да е водила войни, без да е губила територия, без да е прекарала смъртоносна епидемия за 25 години да загуби една трета от населението си. Просто няма.

Всички българи трябва да си зададем следния въпрос. Към 2025 г. поколението, родено през 2007 г., вече ще е пълнолетно. По-голямата част от това поколение обаче няма да има за майчин език българския.

Това харесва ли ни?

Ако не, тогава, уважаеми сънародници, какво правим?

Делото по спасението на България е в нашите ръце и само от нас зависи. Колкото по-скоро го осъзнаем, толкова по-добре.