Съединението правеше силата

След подписването на Берлинския договор от 1878 година, който разделя българския народ и оставя македонските, беломорските и добруджанските българи извън пределите на България, а Тракия е превърната във васалната автономна област Източна Румелия, сред току-що освободилият се български народ, се надига устрем за обединението на всички населявани от българи територии, в една държава.

Вчерашните роби се осмеляват да въстанат, сами срещу всички, за една вековна мечта – свободна и целокупна България!

Още същата година, когато Берлинският конгрес определя съдбата на Балканите, сред българското общество назрява съпротива, създават се революционните комитети „Единство“ и „гимнастическите дружества“, които дават военна подготовка на населението.

Българите са готови да мрат, за правото си да имат своя обединена и независима държава и тепърва ще го доказват.

Кулминацията на събитията възниква през 1885 година, когато в Пловдив е сформиран БТРЦК (Български Таен Революционен Комитет) под ръководството на Захари Стоянов.

Самият княз Александър I застава в подкрепа на организацията.

Идеите за обединение на БТРЦК за обединение на Източна Румелия с Княжество България се приемат от множество български офицери в автономията, което е и причината за последвалият безкръвен военен преврат, който съединява южните и северните българи в една държава.

БТРЦК планира да обяви Съединението на 15 септември, но на 2-ри септември Панагюрище, един от центровете на състоялото се девет години по-рано Априлско въстание, се вдига.

Бунтът е кратък, но достатъчен да срути лавината, след която тракийските българи ще се озоват под националния ни трикольор.

На 5 септември се вдига въстание в Пазарджик, градът е овладян от бунтовниците, които обявяват собствено управление. Въстават и редица пловдивски села.

Румелийското правителство не се решава да обяви Съединението с Княжество България и разпорежда да се арестуват организаторите, но войските не се подчиняват.

На 6 септември 1885 година, военни части, ръководени от майор Николаев, установяват контрол над Пловдив и свалят правителството на Източна Румелия, заедно с генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.

Българското Съединение е факт!

Заради този дързък акт, два месеца по-късно българите се налага да защитават целостта на отечеството си от сръбската агресия.

Младата и неопитна българска армия обръща нападащите сърби при Сливница и ги преследва чак до Пирот.

Най-важна роля за победата на българите е не друго, а духът на националното обединение.

Духът, който носи единствено свободният човек, не робът, не скотът. Не дребният еснаф и малодушният страхливец.

Млади, неопитни и зле въоръжени български мъже се впускат в битка на смърт за едничката чест и радост, че могат да умрат за родината, като строители на нейното бъдеще, нейни горди синове.

Така са разсъждавали, живеели и умирали българите преди 130 години.

Иска ми се от онзи стремеж и дух, поне частица да бе останало, но уви, не я съзирам.

Сега сме пръснати и разединени. Няма днес съединение. Идеалите са други.

Всеки сам и поотделно води своите малки и нищожни войни.

Не знаем ние днес какво е Родина и как да се грижим за нея. Дълг не знаем какво е.

Родината, братя и сестри не е пари, не е русофилия и русофобия, не е пиянски шовинизъм. 

Родината, съотечественици, е упование, любов и всеотдайност, и трябва да се пази, защото е единствена.

Днес все ви чувам как я псувате тая земя кървава, как не искате децата ви тук да се раждат, но на колко хиляди километра от България, преставаш да си българин?

Защото братя и сестри, където и да идете, от тука сте.

И, колкото и да се делим – кръвта ни обща е и винаги ще бъде.

Припомнете си „Новото гробище край Сливница“ и си спомнете, за тези наши роднини, които се осмелиха да умрат, за да може един 6-ти септември, отпреди 130 години, да ни напомня как „съединението прави силата“.

Автор: Янислав Стойчев