Актуално
ТРИТЕ ТАЙНИ

Лидия Делирадева | 10/09/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Рядко пиша по такива теми. Защото е пълно с измислици, които приличат на пророчества, но се публикуват, само, за да заблуждават и отвличат обществото от важните неща. Редовете по-долу обаче не са измислица. И може би това не е пророчество за край, а за ново начало. Дали всичко, към което се стремим в материалния свят ще има значение за нашето оцеляване?

Статията съдържа само фактология, без интерпретации и тълкувания.

През 1917 г. Дева Мария се явява на три селски деца в долината Кова да Ирия, намираща се непосредствено до португалското селце Фатима. Жасинта и Франсишку Марту са брат и сестра, съответно на 7 и 9 години. А десетгодишната Лусия Душ Сантуш е тяхна братовчедка.

За времето от май до октомври Божията майка им се явява шест пъти, винаги на тринайсето число, по едно и също време.

На последното й появяване присъстват хиляди хора, които наблюдават странния танц на слънцето по небосвода – божествен знак, че това, което виждат, не е мираж.

След повече от десет години църквата се съгласява да се говори публично за появите на Дева Мария. Но двама от невръстните очевидци не доживяват това признание. В рамките на тридесет месеца след последната поява на Мадоната Жасинта и Франсишку умират от инфлуенца. За разлика от тях, Лусия доживява до дълбока старост като монахиня, отдала целия си живот в служба на Бога. Фактически Дева Мария предсказва това, съобщавайки на Лусия: „Франсишку и Жасинта аз скоро ще прибера при себе си, но ти ще останеш по-дълго на тази земя. Исус се нуждае от помощта ти, за да ме направи известна и обичана.”

Мадоната посвещава децата в тайните си по време на своята юлска поява.

Две години по-късно Лусия разкрива първите две от тях, а по-късно дори ги включва в мемоарите си, публикувани в началото на 1940 г.

На практика - само тя и Жасинта са посветени в третата тайна.

По неизвестни причини Мадоната изключва Франсишку, но разрешава на Лусия да му разкаже за нея.

Местният епископ подлага трите деца на силен натиск да споделят светите тайни, но те категорично отказват.

Жасинта и Франсишку ги отнасят в гроба, въпреки че през октомври 1917 г. момчето споделя пред репортер, че третата тайна е свързана с „благоденствието на духа и мнозина биха се натъжили, ако я узнаят”.

На практика Лусия остава единствен пазител на тайната.

Общо взето тя се радва на добро здраве, но през 1943 г. е повалена от тежък плеврит и има опасност за живота й. Местният епископ, духовник на име Да Силва, я моли да запише третата тайна и да я положи в запечатан плик. Първоначално тя отказва, но през януари 1944 г. Дева Мария отново й се явява в манастира и й разрешава да придаде писмен вид на последното послание.

Лусия записва тайната на хартия и я запечатва в плик.

На въпроса кога съдържанието му ще стане публично достояние, тя отговаря: „През 1960 г..”. Пликът е предаден на епископ Да Силва, който го слага в друг, по-голям плик, запечатва го с восък и го скрива в личния си сейф, където остава в продължение на тринадесет години.

През 1957 г. Ватикана изисква цялата документация на сестра Лусия, включително третата тайна. Когато пликът е доставен в Рим, папа Пий XII го поставя в специална дървена кутия, която носи надпис SECRETUM SANCTI OFFICIO – „Тайна на светия кабинет”.

В продължение на две години сандъчето лежи в писалището на папата, но той така и не прочита съдържанието му.

През август 1959 г. сандъчето най-после е отворено и запечатаните с восък пликове са предадени на папа Йоан XXIII. В кратка официална декларация през 1960 г. Ватикана съобщава на света, че третата тайна на Фатима ще остане запечатана. Обяснения липсват. По нареждане на папата ръкописът на сестра Лусия е изваден от дървената кутия и прехвърлен в секретния архив. Достъп до него има само папата. Всички наследници на Йоан XXIII се възползват от това право и посещават архивите, но никой не прави публично достояние съдържанието на плика.

С изключение на Йоан Павел II.

През 1981 г., когато изстреляните от наемен убиец куршуми без малко не отнемат живота му, папата стига до заключението, че тяхната траектория е била променена от ръката на Божията майка. Деветнайсет години по-късно, в знак на благодарност към Мадоната, той заповядва третата тайна да бъде разкрита. За да се избегнат ненужните дебати, оригиналният текст от Фатима е придружен от дисертация с обем от 40 страници, която тълкува сложните метафори на Дева Мария. Публикуват се и снимки на ръкописа на сестра Лусия. Пресата е силно заинтригувана, но сензацията постепенно затихва. Спекулациите също се прекратяват. Вече почти никой не говори на тази тема.

Единствено Климент XV продължи да се интересува и да се тревожи.

Думите по-долу са предадени съвсем точно, така, както са записани от сестра Лусия от Фатима.

За справка: папа Пий XI (на латински: Pius PP. XI; на италиански: Pio XI) (31 май 1857 - 10 февруари 1939) е римски папа от 6 февруари 1922 и суверен на Ватикана от създаването на държавата (11 февруари 1929) до смъртта си на 10 февруари 1939. Рожденото му име е Амброджио Рати (Ambrogio Damiano Achille Ratti). Учи в Ломбардския колеж в Рим. Защитава троен докторат (философия, каноническо право и теология).

През 1888 г. става директор на Амброзианската библиотека в Милано — пост, който заема до 1912 г., когато е поканен в Рим, където оглавява Ватиканската библиотека през 1914 г. През 1918 г. е назначен за нунций в Полша и Прибалтика. През 1921 е провъзгласен за архиепископ на Милано, а впоследствие — и за кардинал.

Избран е за папа на 6 февруари 1922, след смъртта на Бенедикт XV.

По време на понтификата на Пий XI е създадена държавата Ватикан — на 11 февруари 1929 г. в резултат от подписването на Латеранските договори между италианската държава и Светия престол.

Пий XI пише редица енциклики, сред които „Quas Primas“ (11 декември 1925), с която установява празника Христос Цар, „Quadragesimo Anno“ (15 май 1931) и др.

Запален алпинист, той изкачва редица върхове в Алпите — Матерхорн, Дюфур, Мон Блан.

Умира след инфаркт на 81-годишна възраст. Погребан е в базиликата „Свети Петър“.

Ето и трите тайни:

1. Нашата Мадона ни показа едно огромно огнено море, което лежи под земята. В него плуваха демони и човешки души, които светеха като живи въглени - черни или блестящи като излъскан бронз. Това видение продължи само един кратък миг.

Втората тайна е пряк резултат от първата. Изключително любопитно е споменаването на Русия като основен фактор за бъдещето на земята.

2. "Видяхте ада, в който попадат душите на грешниците" - каза ни Мадоната. - За да ги спаси, нашият Господ Бог иска светът да бъде посветен на моето непорочно сърце. Ако хората изпълнят това, което ви казвам, много души ще бъдат спасени, а на света ще се възцари мир. Войната ще свърши. Но, ако те не престанат да го обиждат, ще избухне нова, още по-жестока война. Това ще стане по времето на папа Пий XI. Аз искам посвещаването на Русия на моето непорочно сърце. Като компенсация искам още причестяване всяка първа събота от месеца. Ако исканията ми бъдат изпълнени, Русия ще се обърне към Бог и ще настъпи мир. Но, ако не бъдат изпълнени, нейните грешки ще бъдат разпространени из цялата земя, предизвиквайки войни и гонения срещу църквата. Доброто ще бъде пожертвано, светият отец ще преживее много страдания, много народи ще изчезнат от лицето на земята. Накрая моето непорочно сърце ще тържествува. Светият отец ще накара Русия да повярва в мен, тя ще бъде покръстена и на земята ще се възцари мир.

Най-загадъчно е третото послание:

3. След двете части, за които вече говорих, вляво от Светата Дева и малко над нея, се появи ангел с огнен меч в ръце. От него излитаха пламъци, които сякаш искаха да опожарят света. Но те угаснаха в момента, в който се докоснаха до сиянието, което излъчваше дясната ръка на Светата Дева. Ангелът посочи към земята и гръмогласно извика: „Покайте се, покайте се, покайте се!”. После и той бе залят от ослепително сияние и ние изведнъж разбрахме, че това е самият Господ Бог. Нещо близо до това, което ние, смъртните, виждаме в огледалото, когато минаваме покрай него. Останахме с впечатлението, че бе облечен в бяло епископ, който всъщност бе светият отец, заобиколен от духовници и вярващи. Цялата религиозна процесия се катереше по стръмен планински склон, на върха на който се извисяваше грубо скован кръст от потъмняло корково дърво. Преди да стигне до него, светият отец прекоси един голям, полуразрушен град, от който се излъчваше болка и страдание. Запуши ушите си, за да не чува жалните стонове на ранените, и горещо се моли за душите на загиналите. Накрая стигна до планинския връх и падна на колене пред огромния кръст, който се издигаше там. Миг по-късно бе убит от отряд войници, които го засипаха с куршуми и стрели. Същата съдба имаха и всички, които го следваха - епископи, свещеници, вярващи мъже и жени, хора с различен сан и обществено положение. Под двете рамена на кръста стояха два ангела, държащи в ръце кристални съдове за светена вода, в които се събираше кръвта на мъчениците.

А в тази кръв мърдаха душите на грешниците, устрeмили се към Бога.

 



Други статии от този автор



Коментари