Актуално
ТАЙНИ И ЛЪЖИ В ДЕМОГРАФСКАТА СТАТИСТИКА. ДОКОГА?

акад. Петър Иванов | 21/09/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

„Труд”, един вестник със затихващи функции, тези дни предложи на простодушните си читатели текст, представляващ интервю с шефа на НСИ, някойси Цветарски, в което той изказва редица неверни тези, версии и данни.

Коментира по доста необичаен и обиден начин и моята скромна персона (впоследствие вестникът отказа, кой ли е и очаквал друго, да публикува репликата ми по повод на този факт). Да говори неистини всъщност не е необичайно за изявите на Цветарски по медиите.

Наскоро същият този човек, например, без да му мигне окото, в ефира на национална телевизия, в сутрешния блок на „Нова ТВ”, посочи числото 400 000 за броя на циганите у нас сега. Но според "Преброяване 2011", проведено от институцията, на която той е ръководител, значи би трябвало да е осведомен, техният брой тогава е бил точно 325 343 (други около 700 000 души не са посочили етническия си произход, според мен те са цигани), като този брой намалявал с 14% за 10 години.

Можем да пресметнем, че сега, 5 години по-късно, циганите у нас са 7% по-малко, и, според НСИ на Цветарски, би трябвало те да са около 300 000. Цветарски без основание увеличава броя им (това не е ли публична лъжа на държавен служител, служебно лице от държавната администрация?) с около 100 000, или с 33% спрямо данните от преброяването на НСИ.

Никой свестен статистик в света не е лъгал никога досега широка публика с цели 33%.

В интервюто си този мил и забавен човек казва: "От 1998 г. насам раждаемостта се стабилизира и дори леко се покачва", което далеч не отговаря на действителността, представена в данните на самия НСИ; прогнозата на НСИ в сайта на института за 2070 год. е население от 4,9 млн. души, почти наполовина в сравнение 1990 год.

Казаното от шефа на НСИ противоречи на данните за ражданията на Министерството на здравеопазването. И възниква въпросът, защо намаляваме толкова бързо, след като раждаемостта уж се била покачвала (емиграцията като факт сякаш не съществува за НСИ)? Цветарски, без да посочва аргументи, фактически оспорва екстраполациите и прогнозите на уважавани световни институции: Световната банка, на Департамента по икономически и социално въпроси към ООН (всички медии у нас публикуваха прогнозата на Департамента за намаляване населението на България до 2050 год., значи само за 35 години, с цели 27,9%), на Евростат, на наши институции и т.н.

Националният статистик твърди официално още, че „средният брой деца, раждани от 1 жена при ромите, е около 2,3”, което не може да е вярно.

В публикувано преди време изследване на самия НСИ данните са съвсем други, сега не са по-различни. Според тези данни и според очевидната действителност (българите все пак не сме слепи), не е възможно циганките у нас да раждат средно само по 2 деца; средният брой е над 4 деца. Друг е въпросът, че ако раждаха средно по 2,3 деца, нямаше да намаляват с 14% за 10 години, нали така, Цветарски? Много вътрешни противоречия имате в НСИ, другарю.

Считам за национална опасност следното изявление на шефа на националната статистика: „В средносрочен план емиграцията да бъде постепенно овладяна и от един момент имигрантите да са повече от напускащите страната. Прогнозираме, че това би могло да се случи около 2030 г. ... приемане на чуждо население в България”.

Този човек без никакво притеснение, без никаква тревога, спокойно си говори за подмяна на българското население с друго население, население с друг етнически произход, с друга конфесия, от друга раса и т.н.

На практика той в дългосрочен план легитимира официално изчезването на българския етнос (и на българския език), което си е демографска и национална катастрофа, а не „криза”, както той счита.

Тази катастрофа, знаем, е така желана от една съседна страна. Въпросът е защо държавна институция на издръжка от бюджета прокламира (пропагандира, рекламира) тенденции, които определено не са в полза на отечеството ни?

Възниква още и въпросът, каква е причината институцията НСИ, с над 1 000 души персонал на държавна заплата, с пари от европейски проекти и др., да не казва истините в демографската и в етническата сфера? Защо тези държавни служители не си вършат работата, а тарикатски чакат да получат, сега вече съвместно с „учените” от БАН, едни европейски пари, за да кажат нещо за етническата структура на населението? Какви са тези тайни и лъжи в демографската статистика? Кой не дава да се казва истината за циганизирането, турцизирането, ислямизирането (1300 построени джамии, най-много в Европа на глава от населението) и обезбългаряването на България? Кой?

И последно, доколкото ми е известно, статистиката е наука и би следвало директорът на един Национален статистически научен институт, освен да е интелигентен, харизматичен и нравствен човек, още да е и с някакъв научен статус: доцент, професор, доктор, поне асистент. Мисля, че лицето Цветарски е попаднал в една непонятна за него научна среда, спуснат навремето като френски парашутист в частен бостан от др. Орешарски, който изгони от поста доктор на науките Ренета Инджова, защото каза истината за фалшивото Преброяване 2011 и за лъжите на статистиката.

Как ли ще се изявява Цветарски като „експерт в работна група при БАН” към Института за населението и човека (има и такъв смешен институт сред 42-та института на Академията, апропо, има други институти – и за изследване на обществото, за изследване на знанието, за изследване на космоса, за изследване на океаните и т.н), където, както знаем „работят” (повечето нямат работни места) около 10 000 души персонал – „учени”, академици, член-кореспонденти, три степени научни сътрудници и др.

Какво ли ще направят хилядите „учени” и „експерти” по поръката на др. Калфин, след като досега даже не са установили по научен (статистически, демографски, социологически и др.) път, че в България са налице демографски и етнически проблеми?

Може би пак, без никаква обществена полза, само ще „усвоят” едни хубави пари от държавния бюджет и от европейските фондове? Халал да им са.

 



Други статии от този автор



Коментари