Актуално
Независимост?

Гост-автор | 21/09/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

На 22 септември 1908 година, в църквата „Св. Четиридесет мъченици“, във Велико Търново е обявена българската независимост от Османската империя.

Княжество България, става суверенна държава – Царство България.

Това е, което празнуваме.

България, обаче, далеч не става независима държава.

Политическите експерименти, които правят великите сили, в края на 19-ти и началото на 20-ти век, на Балканите, ще се окажат предпоставка за много войни и въстания, които ще променят Европа из основи.

Но… сега е 1908 година.

Когато заговорим за обявяването на независимостта на Княжество България от Османската империя, няма как да не споменем младотурския преврат извършен на 11 юли същата година.

 „Болният човек“ на Европа е починал, но от трупа му ще плъзнат много болести през следващите години.

Австро-Унгария ще анексира Босна и Херцеговина и ще разгневи сърбите – Сараево, 1914.

Във васална България, обявяването на независимост се превръща в първостепенен приоритет за правителството на Александър Малинов.

Извършеното през 1885 година Съединение на Княжество България и Източна Румелия е застрашено, тъй като е в нарушение на юридически действащия Берлински договор.

България не може да води ефективна самостоятелна външна политика, докато се намира във васално положение.

Правителството на Александър Малинов, умело се възползва от напрегнатата политическа обстановка в Европа и вълненията, вътре в българското общество.

На 5-ти срещу 6-ти септември 1908 година избухва стачката на железничарите от Източните железници.

Още на 6-ти септември линиите започват да се обслужват от персонал на БДЖ.

Частната компания прекратява стачката на 9-ти септември, но правителството на Малинов нарежда на български войскови части да окупират линиите. Източните железници са иззети от чуждия оператор и минават под държавно управление.

Тази провокация е отправена, както към Турция, така и към западните банки, които са инвестирали в железниците.

На 22 септември независимостта е обявена.

На 23 септември Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, а на 24-ти Гърция присъединява автономния остров Крит към територията си.

България мобилизира армията си и изправя великите сили на нокти.

Паметна е фразата на министър-председателя Александър Малинов, с която на 1 октомври 1908, заявява във вестник „Матен“ пред света, че “Независимостта си България е готова да изкупи с кръв, а не с пари!”

След обявяването на независимостта си, за съжаление, сме далеч от независими.

Дори и след признаването на суверенитета ни, много бързо ставаме част от военни, политически и икономически съюзи.

Много губим от тези съюзи и малко печелим, но поне в началото на миналия век сме били смели и достойни за уважение.

Дипломацията ни си позволява да поставя ултиматуми на Турция, адресирана е нота, с която се изисква от Високата порта до три дни да признае независимостта на България.

Това, разбира се, не става.

Преговорите и дрънкането на оръжия продължават до април 1909 година, когато България е призната от Турция и великите сили като суверенна страна.

Макар актът по обявяването на българската независимост да е безкръвен, три години по-късно, за нас ще избухнат три последователни войни и новата ни, едва установила се държава ще катастрофира за първи път.

Обявената и призната независимост донася на България следното:

България не е васална на Турция и може самостоятелно да определя посоката на външната си политика.

Освобождаваме се от задължението да плащаме данък на империята, да участваме в погасяването на турския държавен дълг и, да плащаме източнорумелийския данък.

Премахната е чуждата собственост и експлоатацията на Източните железници на българска територия.

Турция окончателно изгубва всякакви права над Източна Румелия.

Думите „независимост“ и „съвременна България“ не стоят добре заедно. Мнозина ще отрекат „Деня на независимостта“, защото днес страната ни е всичко друго, но не и независима.

Поглеждайки през призмата на малко повече от век, обаче, се вижда колко значими и съдбоносни са събитията от 1908 – 1909 година.

Не, че и тогава Бай Ганьо не е търкал банките в пленарната зала, но властта му явно не е била, чак толкова голяма, защото са се намирали политици, които да работят, не само за пари, но и за велики идеи!

Свобода и независимост, братя и сестри! Представете си само…

Автор: Янислав Стойчев

 



Други статии от този автор



Коментари