Актуално
Когато публичната среда загрухти или записки от кланицата...

Соня Момчилова | 04/10/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

„Дайте ми власт над медиите и аз ще превърна всяко общество в стадо свине“. Приписват репликата на Гьобелс. Мракобесният силует на министъра на информацията и пропагандата на Третия райх е обратното на всеки намек за демокрация, но политическото му кредо отлично е усвоено и още по-ефикасно прилагано в условията на демократичната ни действителност.

Удобно и работещо алиби за медиите в наши дни е презумпцията, че те не са средство за образоване и възпитаване, а за развлечение и забавление.

Остава да им тегне само въпросът защо толкова наблягат на разврата във всичките му аспекти, но медиите са призвани да задават въпроси, не да отговарят.

Медиите са комерсиален институт. Те са корпоративни структури и се ръководят от това какъв медиен продукт потребява зрителят, читателят и слушателят.

Когато предлагаш на всички сергии домати, ако че от различни сортове, то е ясно, че хората ще си купуват домати.

Статистиката така и ще сочи - ясно е, че имат нужда от домати! А че са забравили вида и вкуса на друг зарзават, това не е предмет на статистиката.

Медиите днес повече от всякога са в унисон с официалната политика, а официалната политика, както ние много добре знаем, е ехо на политиката на политическите ни партньори.

Никога не са били такива безукорни резоньори! Това, което се случва днес е уви недостатъчно добре забравеното биполярно умопомрачение от зависимостта ни от великия Съюз на републиките.

Така беше, когато в букварите ни пишеше че дружбата ни със Съветския съюз е като слънцето и въздуха.

Днес пристигат мисионери от Америка, за да преподават българска история на българчета, както те я четат и хич никой не се интересува кой ги праща или поне им е посочил пътя, по каква програма и какви критерии преминават уроците, посветени на вековните ни тегла и триумфи.

Медиите се надпреварват да излъчват репортажи за саможертвата на американоговорещите посланици на евроатлантизъм, надпреварват се да ретранслират ентусиазма от всичко американо-европейско и антируско, а грухтенето става все по-оглушително. Като в онзи роман за бесовете.

Публичната среда сигурно се развива щом с височайшето благоволение на прогресивните сили се създаде цял институт, призван да следи за развитието и.

Аз не знам дали установява развитие, в каква посока и с какъв темп институтът. Сигурно се занимава само със средата, където виреят умните и красивите. Или набляга на средата, на центъра един вид, там дето е на баницата мекото, но сигурно се развива само по средата в центъра, докато ние от периферията, от околовръстта се свиваме в точица, както е казал поетът, за да не ни увлече центробежността на правилното завихряне.

Ние от периферията, цивилизационно абстинентните все по не гледаме телевизия.

Запушваме си и ушите, но оглушително грухти стадото на напредъка и хуманизма и търчи в глигански тръс към блатото.

Устремено към „неизследваните територии на филантропията“, както красиво е назована една разработка, надлежно платена от филантропи без граници в добротворството, която се очаква да даде космически тласък на демократичното развитие на въпросната наша публична среда.  Грухти застрашително с таланта на журналистиката, разследваща безпощадно, мотивирана от чистите и прясно отпечатани от държавния резерв банкноти. Пришпорвана от бесовете, причиняващи отцеубийство, родоотстъпничество, продажност и оплодителна посредственост, в нашия национален случай, бърза да сложи край на една болна демокрация. И на едно общество, което отдавна е в плен на властта, умело налагана от свиневъдите от големия цех за евроатлантически вурстове и бекон.

На съдържателите на кланиците за национално достойнство и хуманната евтаназия на агонизиращата памет, хвала! Скоро грухтенето ще заглуши и последния опит да се вика за помощ. Помощ!

 



Други статии от този автор



Коментари