Актуално
Кой ще учи децата ни?

Костадин Костов | 06/10/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Вчера беше денят на учителя.

Имаше много статии, които възхвалят професията.

Учителки получаваха букети на стените си в социалната мрежа.

Други бяха поздравявани на живо.

Появиха се материали, които разказваха славни истории за учители-герои.

Като цяло професията беше издигната в култ.

И така трябва да бъде. Защото това не е професия, а призвание. Призвание за определен кръг от хора. Такива, които могат да разбират, анализират, асимилират и най-вече такива, които могат да обичат. Да обичат едни деца, които не са техни, но въпреки това ги чувстват като такива.

Учителите трябва да възпитават, да заместват родителите, да изграждат идеали и да следят дали те се следват.

Да, учителската професията трябва да се уважава.

И в същото време попадам на класация, според  която учителите в България са сред най-застаряващите в ЕС. Почти половината от преподавателите у нас са над 50-годишни. В това няма нищо лошо. Имайки предвид, че в България ,ако си над 50 години, е немислимо да си намериш работа. Само като те видят, че си на тази възраст и всеки работодател смята, че животът ти е свършил и няма да си му полезен...

Затова е хубаво, че хората над 50 години може да упражняват учителската си професия.

Но се появява един странен феномен.

Всяка година хиляди студенти завършват педагогика.

Хиляди. Общежитията са пълни със студенти, учещи: начална, предучилищна и всякакъв друг вид педагогика. Тогава къде отиват те? Защо не си намират работа?

Попитах моя позната, която тази година завършва - заплатата е убийствено малка, какво да правя с 400лв? Как да живея?

Това ме попита тя.

Е, нямаше как да й отговоря.

Нямаше как да й кажа да посвети живота си на една кауза, в която се обрича на глад и мизерия. Себе си и семейството си.

Затова студентите завършват педагогика и просто имат една диплома. Листче хартия, което стои в един шкаф. Фрагмент от едно CV, което пращаме, когато кандидатстваме за продавачки, касиерки или рецепционистки... 

Хората, които завършват филология от друга страна избират по-доходоносния бизнес на контактните центрове. Там с френски език, например, можеш да получиш заплата от 1200 лв, което за българския стандарт е доста добре.

Много по-добре, отколкото да учиш децата в училище на френски за 400 лв.

Да, няма как млади хора да изберат тази професия. Тя не им предлага нищо.

Не им дава добро съществуване. Лишава ги от нормален начин на живот.

Не знам какво ще правим обаче, когато всички учители се пенсионират. Тези, които в момента са над 50 години.

Кой ще обучава децата ни?

И дали ще му имаме доверие, че е достатъчно компетентен…

 



Други статии от този автор



Коментари