Интервю
КАК СЕ ТВОРИ ПО РЪБА НА МОРЕТО

Радост Петрова | 13/10/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Трябва да им завиждате. Ника (Николай Димчевски) и Росен (Марковски) тръгнаха това лято на път към морето, за да рисуват. 

Художници в търсенето на нещо. Ние не знаем какво е било то, но ще видим резултатите в новата им изложба – „По ръба на морето”, на 15 октомври в галерия „Гая” (ул. „Кракра” 19) от 19:00 часа.

Клише ли е морето или задължителен приятел на артиста?

Как може тези двама прекрасни балкански хуманисти да говорят за трудности, докато разказват за пътешествия сред русалки, морска пяна, смокини и чаши с вино?

И какво в крайна сметка са търсили по ръба на морето?

Отговорите – в интервюто им за Lentata.com.

***

Как се твори по ръба на морето?

Росен: Рисуват се емоции, преживявания и се запечатват веднага. Топли и пресни.

Ника: Диво и красиво.

Лесно ли се пътува по ръба на морето?

Росен: Приятно е, защото ако се унесеш и прекалиш падаш в него, но то те връща на пясъка, на скалите, в кръчмите.

Ника: Това лято не тръгнахме да правим нещо лесно и лежерно, предизвикахме себе си да пътуваме и рисуваме, което на моменти имаше своите трудности и рискове.

Явно морето ви е дало много това лято. Посвещавате му цяла изложба. Има ли морска мечта и вие мислите ли, че сте я уловили?

Росен: Имаше мечти. Някои уловихме, други - не. Имаше и оплитане в мрежи, за които не сме и мечтали.

Ника: Мечтата сама по себе си беше да сме цяло лято до морето и да отразяваме настроението и случките в картини, в музика... така може да се каже, че сме я сбъднали.

Каква философия стои зад картините?

Росен: Не художникът, а неговият живот рисува картини. Направи си живота, те картините сами ще се нарисуват. Много е важно с кой и къде пиеш.

Ника: Аз лично бягам от философията зад картините. Зад картините стоят прекрасните вечери с приятели, музите, русалките, песните, узото...и естествено – труд.

Открихте ли ново в себе си и творчеството си след морския трип?

Росен: Разбрах, че съм жив и чрез тези рисунки живея. Рисуваш живи неща около теб, без да мислиш. Разбрах, че като рисувам по цял ден се получават работи, които ме изненадват. Музи идваха отвсякъде и постоянно.

Ника: Да. Открих, че се зареждам повече от природата, отколкото от хората, открих, че Бог наистина много ме обича щом ме запази жив в една кризисна случка... Открих, че постоянството рано или късно дава резултати.

Имате ли си любим момент от лятото?

Росен: Пламена събираше дъски с мен по плажа. Роклята й беше къса и лека, а босите й крака... Чувствах се Пикасо.

Ника: За мен всички моменти от този трип се сливат в една голяма цветна картина и е трудно да извадя само един... Парченцата от всички малки моменти показваме сега в тази изложба. Може би все пак един момент изплува: целувката беше толкова дълга, че смокините над главите ни узряха и вятърът спря, за да види какво ще стане.

Оставихте ли си по нещо за другото лято? Ще има ли продължение?

Росен: Продължението е тук и сега. В топлите ателиета на зимните вечери. А лятото още и още. Ще тръгна по-жаден. Апетитът идва с пиенето. Пиене от извора на красота и неочаквани срещи. Всичко е "въпрос на море", както казва Ника.

Ника: Остана малко неизпито розе в галерията на Жу в Ахтопол. Останаха няколко ненарисувани момичета по пясъка... остана и дървеният ни сал на рибарския кей в Синеморец.

В описанието на изложбата говорите за лодки с платна и бои до басейна с октоподи, пъпеши, смокини, залези в чаши с уиски... все морски неща. Но понеже сте артисти няма как да не ви попитам – русалки имаше ли, които да вдъхновят онова, което ще видим на 15-ти октомври в галерия Гая? Колко общо имат жените и морето?

Росен: Имаше музи, които изиграваха по някоя русалка от време на време. Имаше жени, които отразяваха морето. Имаше море, което привлича жени. Морето и жените му ме правят по-течен.

Ника: Русалки, за съжаление, имаше. Те не са съвсем добри хора, но са интересни за рисуване. Както се пее в една песен:”морето е събрало всички момичета”.

По ръба на морето - това ли е, което винаги може да ви зареди и разтече едновременно?

Росен: То може. Просто трябва да постоиш на ръба месец - два. Чудесата стават в края на лятото.

Ника: Не е само това, но там се случваш по-жив. Пътуването винаги носи нов живот.

И накрая – какво да очакваме ние и какво очаквате вие от изложбата на 15-ти?

Росен: Вие - голата истина. Ние - да ви влезем под кожата и да ви върнем там с всеки от многото малки мигове.

Ника: Вие очаквайте сглобения пъзел от малките моменти на лятното ни пътешествие по стените на галерия Гая. Ние чакаме другото лято...

 



Други статии от този автор



Коментари