Гласуват само купените, принудените и тъпите

Гласуват само купените, принудените и тъпите
17-10-2015г.
28
Милена Янинска

Още само седмица преди вълнението да достигне своята кулминация и после рязко, крайно и окончателно да забравим за цялата предизборна и изборна истертия...

И то чие вълнение... защото аз не виждам екзалтация сред редиците на избирателите... не виждам ангажираност, пристрастия...

Честно казано – от избори на избори – това, което става все по-очебийно са иронията и апатията, на тези от които уж зависят резултатите – уж ние.

А уж онези, които уж се борят за нашите симпатии и гласове, всъщност смятат повече, отколкото агитират, вече дори правят договорки повече, отколкото обещават, и така казват – някои - дори си плащат малко повече сега – за да печелят още повече после.

А ние не гласуваме.

И всички мъдри хора и будни умове ще ви кажат, а и ви казват, че това не е редно.

Че да гласуваш е не само гражданско право, но и задължение.

Че вотът е решаващ.

Че негласувайки се отказваш от отговорността за своя живот и бъдещето си.

Че ако не отидеш до урните, ще оставиш съдбата си в чужди ръце.

Че ако не направиш своя избор, друг ще го направи вместо теб и няма да ти хареса.

Че без вот, нямаме право на недоволство.

Че твоята бюлетина може да бъде решаваща.

Дали?

Слава Богу – да гласувам не е мое задължение и все още не е станало такова. Което значи, че имам право да използвам правото си да не го правя. Задължителният вот само би обслужил различни интереси – но не моите. Отново чужди. Имам право да не участвам във всеки следващ фарс с мирис на кебапчета... Имам право да запазя достойнство.  

Нека разгледаме явлението – негласуващо население – отдалеч. Отначало.

Да се върнем там, където масово обществото все още вярваше в силата и смисъла на изборите. Да ви припомня как за десет години се смениха няколко различни като идеал и смисъл управления (УЖ!), заради вота на избирателите. Избор, който каза – нужна е спешна промяна. Нужна е сега. Нямаме време да чакаме. Не си ти, този, който ще ни спаси, да идва следващият!

И след няколко опита – спряхме. Да разсъждаваме и да хабим време и енергия да ходим до близкото училище, за да пускаме бюлетина. Отказахме се.

Защото се изчерпаха вариантите, които обещаваха промяна.

Защото различните правителства предлагаха едно и също или влошаваха гротескното положение.

Защото спряхме да вярваме, да разчитаме, да се молим за по-добър живот и бъдеще. Защото се изчерпа търпението ни.

Казват, че сме търпелив народ. Аз мисля, че не става въпрос за това.

Мисля, че сме обезкървен, обезсилен, отчаян, примирен народ. Народ от отделни бойни единици, които самостоятелно се борят за оцеляване, защото са разбрали, че това е единственият печеливш (евнвтуално) начин, за да изпитат (евентуално) някоя радост или житейски триумф.

Купуването и продаването на гласове е престъпление. Но няма кой да го изобличи и санкционира. Но ние знаем. Че не става въпрос за избори, а за покупко-продажба.

Бизнесите по места също държат бюлетините на местното население в свои ръце. Да ядеш или да не ядеш – там това е въпросът. И решението – за кого да гласувам – е не просто лесно, то е посочено отдавна – еднозначно.

И ако нещо все още зависи от нас в тази страна, то то определено не намира своето проявление в изборния ден.

Да гласуваш се превърна в мръсна дума, в излагация. Или са ти платили, или са те принудили, или си тъп. Иначе защо?!

Смисълът се е изпарил от улиците, домовете и съзнанията ни.

Държавата не присъства в речниците и в мислите ни. Не участва на масата. И ние не участваме в държавата. И някак това положение започна да се превръща в много взаимно-изгодно. Да не се занимаваме взаимно. Ние – с управниците и те с нас. Всеки да си действа, както сметне за редно и останалото – Божа работа.

За тези избори имало рекордно липсващи предизоборни кампании и агитации.

Благодарим. Така и така сте се разбрали. Така и така всеки път се разбирате. По-тихо само, че някои имат по-важна работа!

Това е положението.

И всеки, който все още вярва в силата и смисъла на своя вот, е герой на Екзюпери – наивен, идеалист, верен в същността си, но невъзможен в реалността.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.