Антология на страха, български
Съществото на съвременния наш българин е повече загрижено за изчезването на Жълтоокия пингвин, обитаващ Нова Зеландия, отколкото за изчезването на собствената си нация.
Възмущава го най-вече неправилното паркиране.
Разбира се, прерязаното гърло на дядо, живял в малко населено място с „компактно ромско население“ и имал нещастието да притежава банкнота от двадесет лева, за него е „негативна енергия”, която го кара да се чувства зле и избягва „да се занимава“ с такива неща.
Мисли, че армия не ни трябва, понеже войните са в историята, а ние сме в НАТО.
Не си дава сметка, че това е все едно да не заключваш апартамента си, понеже има врата на главния вход.
Нищо, че и на нея някой е написал „к*р“ и отдавна е разбил патрона…
Учебникът по история също е зареден с негативизъм и пълен с насилие, точно затова е пропуснал и урока, споменаващ какво се случва при конфликт между две НАТО-вски държави.
Например Кипър.
Всичко българско го дразни.
Националният флаг буди ехидна усмивка. Отвращава го. Чувства се гражданин на света и не дължи нищо на „тая държава“.
Защита на държавна граница, разбира се, е „нещо комунистическо“ и всеки, който иска трябва да я преминава.
Без значение от целите и убежденията му.
И те минават – тълпи от млади мъже със спортно телосложение, мислещи по същия начин. Е, поне в частта за границите. Някои от тях могат да имат друго виждане за обществения строй, дори за вероизповеданието. Някои от тях може да са склонни към насилие за разлика от съвременния българин...
Нека Бог (ако го има) и НАТО (ако може и иска) ни пазят, понеже на него му е „все тая“.
А колкото до дядото, е, и ние вече забравихме за него…
Автор: Любомир Минчев
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.