Актуално
ПО НАРКОТИЦИТЕ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ

Радост Петрова | 10/11/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

От два месеца работя в чисто нов, супер модерен бар, в центъра на София.

Понеже съм на 20 години и ми се налага да си печеля парите сама, избрах поне един от начините да е забавен. Реших, че в бара ще има много пиене, нови хора, запознанства... въобще – “Here we are now, entertain us”. Миришеше ми на секс, на много безсънни нощи, на някое ново гадже... Абе, добър начин да прекараш зимата, когато си толкова млад и зелен.

Е, да, верно, всичките ми близки бяха повече от възмутени от новото ми работно място. Родителите ми бяха потресени и реагираха все едно току-що са ме дали в репортаж на Карбовски за проститутки от Е79.

Понеже бремето на младия човек с претенции за интелигентност (на какъвто явно си давам вид), който трябва да спаси света (и ако не него, то поне държавата), тегне върху крехките ми плещи, близките ми не можаха да си представят как така ще си губя времето в такива глупости като работа в бар. Вместо примерно... да висна в някое офисче или държавна институцийка и да се трудя за издигане по стълбицата. Срам, позор и битов алкохолизъм. Страшна история.

И двата вида очаквания за това как ще се развият нещата – моите идилични, тийнейджърски, с жажда за партита, както и опасенията на хората около мен за лоша компания и неизбежна социална деградация – не бяха далече от реалността.

На интервюто ми се каза, че ще работя в млад екип. В главата ми тогава се нанизаха картини за други 20+ идиотчета като мене, с които ще си прекарваме повече от чудесно зад бара.

Да, ама не точно. Пред мен се разкри една доста голяма общност от хора в София, надхвърлили 30-те си години, които се оказаха мои колеги, клиенти... и станаха моето барманско семейство. Влязох в тая среда, запознах се с приятелите им, с навиците им и започнах да ги наблюдавам и изследвам.

Те са необвързани, бездетни, приемащи сериозно количество наркотици, хора на живота. Които обаче въобще не мислят, че това е нещо лошо. Живеят като тийнейджъри, но с пари.

Вече са на по 36, а още ги водят за млади. Държат се досущ като пубери, дори се обличат като такива. Карат скайтборди, сноуборди, лонгборди... и други видове дъски. Влюбват, разлюбват различни гаджета по-често от малкия ми брат. Не се интересуват особено много от бъдещето си (или поне така изглежда). Повечето от тях все още живеят с родителите си. Мислят, че най-големият им чар е това, че са ергени. Пият като смоци, докарвайки се до състояния, в които и собствените им гореспоменати майки и бащи не биха ги познали. От неизбежното остаряване и злоупотребата с всичко възможно тия индивиди започват все повече да заприличват на зомбита.

Живот ден за ден.

Стабилно зомбиране.

Едната версия на тия остаряващи млади хора са безхаберниците – тия, които не знаеш откъде имат пари за цялото количество алкохол, дето изпиват. Работят, каквото могат, но не се напрягат особено.

Другите са кариеристите. Те поне имат по-сносен начин да оправдаят липсата на семейство и дечица в живота си, пък и можеш да си обясниш с какво са се занимавали през последните 15 години. Някои от тях са дори популярни, хора с име. Абе... граждани от всякакъв вид.

Интересното е, че явно историята на държавата ни и начинът, по който са израснали, така се е отразила на началното им развитие, че е занулила дълга към обществото (а и към природата) за създаване на поколение.

Уплаших се, че може да стана като тях. Наистина се уплаших. Видях се след 10 години в тяхното положение – пиеща, друсаща, прикрито-нещастна, с милион малки (и една-две по-сериозни) връзчици зад гърба си, избухваща в поредния модерен бар в центъра на София, имаща се за голяма работа.

Тъжна картинка се яви пред очите ми.

Всичко това на пръв поглед изглежда ужасно забавно и, честно казано, е добра компания за парти. Щото те са репетирали безпаметни вечери през последното десетилетие. Знаят как се прави купон. Обаче... после осъзнаваш, че това всъщност е начинът на живот на тия люде, а те нямат нищо по-ценно в ежедневието си от тревата, кокаина, Jagermeister-a и други тем подобни упойващи субстанции. Като прекараш повече време с тях спира да е интересно и става много тъжно, чак плашещо.

В това общество на млади, почти 40 годишни мъже и жени наркотиците преди са били забавление, сега са по-скоро необходимост за изтрайване на нощния живот, който героите ни държат да водят. Щото ако не го правят, няма да са модерни. Няма да са вече млади. Ще им се наложи да осъзнаят и на колко години са всъщност.

Пичове, масово е.

Между 72-ра и 80-та година са се родили хора, които социумът е изпуснал някак да възпита по нормален начин. Явно да си бил тинейджър през 90-те в България трябва да бъде въведено в учебниците по психология, из главите за неправилното развитие на човек.

Това са едни хора, които съвсем не са дори велики. Сред тях не се открояват особени мислители и личности. Те са комерсиални и масови.

Пият и друсат толкова много, че сякаш сме в 20-те години на миналия век, в Париж, без обаче да разполагаме от тях с нито един Хемингуей. Те са нашето изгубеното поколение. Без да има величие в цялата работа. По който и да било параграф.

 Първите години на българската демокрация са ги убедили, че са свободни. Пънкът ги е продрусал. А сега просто се довършват.

Реших да ви го разкажа преди да забравя или преди някой да е описал и моето поколение като някакъв вид зомбита-върколаци.

Аз ли?

Аз в бара гадже ново не си хванах и на секс спря да ми мирише. Единствено безсънните нощи са факт и пия повече от преди.

Ама както се пееше: „И нито ден без вечер...”. Колкото до самата работа – Авъл Корнелий Целз е казал: „Безделието ускорява настъпването на староста, трудът удължава нашата младост.”

 



Други статии от този автор



Коментари