Актуално
Хроника на една предизвестена наглост

Костадин Костадинов | 11/11/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Посещението на т. нар. Вселенски патриарх Вартоломей предизвика поредица от скандали, които достигнаха своя апогей с отмяната на срещата, предвидена между него и българския министър-председател Бойко Борисов.

За мнозина това развитие на визитата беше изненадващо. Нека видим какво обаче предшества идването му в страната и как се разви престоят му у нас.

Първата покана за гостуване към Вартоломей беше отправена през март. т. г. от БАН . Желанието на учените от академията е да го удостоят с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ за заслуги, както в областта на теологията, така и във философията и опазването на околната среда.

По Закона за вероизповеданията обаче духовник от друга страна няма право да дойде у нас, без изричната покана от ръководството на съответната религиозна институция. Това кореспондира изцяло с църковните правила.

След като Вартоломей откликна на БАН и съобщи, че с радост ще дойде да получи наградата си, Българската православна църква веднага отправи покана за гостуване.

Впечатлението, че някой изви ръцете на нашата църква за пореден път, за да покани т. нар. вселенски патриарх, е изключително натрапчиво.

Скандалите започнаха още преди пристигането му. Цели седмици преди да дойде, стана ясно, че Вартоломей е поставил две или три условия, за да осъществи пътуването си.

Да се премахне паметникът на екзарх Антим от двора на старата българска църква "Св. Константин и Елена" в Одрин, да се премахне титлата на Адрианополския и на Траянополския епископи на нашата църква и да се даде разрешение за осъществяване на гръцко богослужение в част от храмовете по нашето Черноморие.

Това не е изненада, предвид факта, че тези претенции Фенер отправя към българската патриаршия за първи път веднага след началото на "демократичните" промени в България, които съвпадат с началото на управлението на Вартоломей, избран за патриарх през 1991 г.

Отделно от това главата на фанариотите има търкания и с българската общност в Турция, която, макар и наброяваща едва 5000 души, е най-голямата православна общност, оцеляла в модерната турска република. През 2005 г., след като по нареждане на Вартоломей кръщелните свидетелства на българчетата в Цариград (Истанбул) започнаха да се издават на гръцки, свещеник Константин Костов от църквата "Св. Стефан" отказа да се съобрази с това и в резултат беше отлъчен от църквата и низвергнат. Българинът заведе дело и две години по-късно, през юни 2007 г. Върховният касационен съд на Турция постанови, че забранява на Вартоломей да се нарича „Вселенски патриарх“ в Турция.

Според мотивите това нарушавало равнопоставеността на религиите в Турция. Българският шамар за фанариотите обаче остана без последици, защото от страна на нашата държава не последва никакво съдействие за отец Константин и цариградските българи, поради което те продължиха да провеждат политика на гърцизация на българите в Турция.

Междувременно, в резултат на възраждащата се гъркомания в България, известни родни "бизнесмени" започнаха да общуват директно с Вартоломей, който ги възнагради с архонтски "титли".

В резултат те не закъсняха да му върнат жеста. През 2010 г. гръцкото светейшество пристигна за трети път у нас, по покана на световласките предприемачи Йордан и Динко Диневи, за да участва в освещаването на нова църква в Свети Влас.

При посещението патриката дойде, видя храма, за който дари част от (уж) мощите на светеца, награди и двамата братя с ордени на Вселенската патриаршия и се отдаде на разходки из родината.

Пътьом Бургаският свободен университет го произведе в почетен доктор, а родната преса в овчи възторг отразяваше всяко негово движение. "24 часа" например го посрещна със заглавието "Патриархът пристигна" - санким той е единственият патриарх на света, после се възмути защо Сливенският митрополит не му бил целунал ръка (а той няма право, защото може да целува ръка само на българския патриарх), а накрая жизнерадостно отрази впечатленията на Вартоломей от Созопол, където според фанариота всички били говорели на гръцки.

Въобще, мила родна дупедавщина.

Но да се върнем на сегашната му визитация.

Първият кандал гръмна още в неделя след светата съборна литургия в храма „Александър Невски", отслужена от предстоятелите на Вселенската и Българската патриаршии.

В 45-минутното си слово Вартоломей Първи заклейми етнофилетизма - тоест българския национален характер на БПЦ.

С остър език той изрази недоволството си за това, че БПЦ се е отделила от патриаршията-майка, намеквайки, че едва ли не по милост тя ни е признала по-късно за независима църква. Българската православна църква бе обвинена, че като държи на своята националност, дава лош пример на други вярващи народи, които също се борят за независимост. А когато връчи своя дар на Негово Светейшество патриарх Неофит, Вартоломей се провикна "Достоен" - възглас, който се произнася при ръкоположение на епископ. Така Вселенският патриарх показа, че смята българския патриарх за подчинен, за своето рода „ръкоположен" в исторически план от Вселенската църква. За да затвърди това впечатление, в речта си той нарече българската църква поместна, а не автокефална, каквато е.

Тук е нужно да се припомни, че още от основаването на християнството то има 5 първоначални патриаршии - Рим, Йерусалим, Антиохия, Александрия и Константинопол.

Българската е шестата, създадена като автокефална архиепископия през 870 г., превърната в патриаршия през 917 г. и призната официално за такава през 927 г.

Но само с едно изречение фанариотът зачеркна цялата ни единадесет вековна църковна история. Скандалът продължи и след това, придобивайки вече и международни очертания. Непосредствено след като българският президент Росен Плевнелиев го награди с най-високото държавно отличие орден „Стара планина" I степен, Вартоломей отправи нагли претенции към България, и то не откъде да е, а от сградата на „Дондуков"2. След като Плевнелиев каза, че за него е чест да удостои с най-високото държавно отличие Вартоломей и че той е забележителна личност с огромно влияние както в православния свят, така и в глобален аспект, думата взе Вартоломей. Главата на Вселенската патриаршия свърза напредъка на България в ЕС и единството на църквата ни с „връщането на отнетите по време на войни и неразбории на Балканския полуостров Свещени Богослужебни ценности на естествените им правоимащи - Свети митрополии и Свети обители на Северна Гърция и по-точно на Сяр, Ксанти и Драма". Той дори настоя това да стане в настоящия мандат на Плевнелиев.

„Особено молим за светините от нашите свети патриаршески и ставропигиални обители – "Св. Богородица Икосифиниса" в планината Пангей (Кушница), "Св. Йоан Прредтеча" край Сяр и други, които за съжаление са били ограбени и не са в богослужебна употреба у естествените си правоимащи места, което безспорно е грях пред Бога и хората".

Нужно е да се уточни, че населението в тези земи до 1912 г. е изключително българско, че там гърци е нямало, че българите са брутално избивани или прогонвани от гръцките власти след 1912 г., но въпреки всичко и до ден днешен там живее българско малцинство, което е коренното население на тези стари български земи, в момента окупирани от гърците. За тях обаче и за тяхната Голгота Вартоломей не обели и дума. В резултат на всичко това повече от 250 интелектуалци – академични учени, университетски преподаватели, публицисти и общественици от различни професии отправиха призив „Върнете достойнството на Българската патриаршия", с което настояват тя да бъде поставена на полагащото ѝ се пето място в диптихите на православните църкви. Ядосан от това начинание, т. нар. Вселенски патриарх отмени в последния момент пресконференцията, която трябваше да даде за българските и чуждестранните медии от 18.00 до 19.00 часа в гранд хотел "София".

Най-знаковото си посещение обаче Вартоломей направи в края на престоя си у нас. Домакин в последната му вечер у нас бе гръцкият посланик в България. След всичките си приказки как православието бил наднационално, как нашата църква била еретична, защото се отцепила по национален признак, гръцкият "вселенски" патриарх отиде на гости на гръцкият посланик, за да му докладва какво е направил през деня за защита на гръцкия национален интерес.

И понеже у нас скандалите обикновено се израждат във фарс, след заминаването на фанариота от България се появи една много интересна защитна теза за поведението на Вартоломей. Според проф. Калин Янакиев, срещу него било проведено активно мероприятие, организирано от русофилските кръгове у нас. Пак според същият "учен", претенциите на гърците били основателни и ние трябвало да върнем исканите от тях книги и богослужебна утвар. Накрая това лице нахока Бойко Борисов, защото не бил приел Вартоломей, и обяви, че по времето на социализма Москва се е опитала да се превърне в нещо като "православен Ватикан" и еднолично раздавала автокефалии на всички поместни църкви в социалистическия лагер, включително и на българската. Родният еничарин по стар дупедавски обичай скъса ризата си в защита на гръцките интереси, докато сочно храчеше по адрес на всичко българско. Всичко това не би трябвало да е изненада за държава и църква с работещи институции, но за нашите, намиращи се в тежко насипно състояние, очевидно е дошло като гръм от ясно небе.

Така Вартоломей дойде, изплю се в очите на нашия патриарх, за което нашият президент го награди с орден, почерпи се с гръцкия посланик по повода, и си тръгна по живо и здраво.

Сал един Бойко Борисов намери сила и храброст мъжка да не го приеме на среща, но аз пък искам да питам - а къде по дяволите гледа, когато го кани?!?

В крайна сметка не за първи път ни унижават така, и то на наша територия.

Да ни унижи така обаче само един човек, и то едновременно потъпквайки нашия народ, нашата държава и нашата църква, не се е случвало досега. И на всичкото отгоре този човек си тръгна с най-висшето ни държавно отличие!

Но, както е добре известно, не е луд тоя, дето яде баницата, а тоя, дето му я дава...

 



Други статии от този автор



Коментари