Специален коментар
4ао, роdна ре4

Костадин Костадинов | 13/11/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Чуждиците в езика ни винаги са ме дразнили. Без значение дали са нови или стари, дали са турцизми, русизми или англицизми. Чуждици са и толкоз.

Да говориш с чуждици в езика си е като да си хвърляш боклуците по пода на къщата, в която живееш - може, но е идиотско.

Сутринта (вчера) някакъв тип обясняваше по телевизията, че в аджендата на бизнеса ни липсвали реални таргети.

Честно, доста се замислих над думите му. Какво, по дяволите, искаше да каже той?

Заразата обаче е доста по-сериозна.

Я се замислете например кога за последно чухте думата „благодаря”? Мерси ли казахте? Защото аз само това чувам.

На родното „довиждане” също отдавна сме казали „чао”. Дали, защото е много дълго, или просто ни мързи да си отваряме устата, но с "довиждане" и "благодаря" сме се простили отдавна. Оставили сме ги само за официални случаи, като признак за по-висока култура, засега.

На думичката „добре” също лека-полека и изстива мястото в речта ни. Редовно чувам ОК, Ока, Окей, Кей и всякакви други невероятни производни на американската лигня.

Плашещото е, че дори и псувните, силно консервативна част от речта, почнаха да поддават. Онзи ден на улицата някакво все още неориентирано полово същество обясняваше на друго подобно нему, как щяло да нафака някой си, на което му се отговори със звучното българско "шит".

Макар и телевизията да е само върхът на айсберга в тези процеси, вече, не бива да се забравя, че от нея навлязоха в езика доста думи, които преди 20 години присъстваха само в английско-българските речници.

„Килър”, „билдинг”, „промоция” и какво ли още не се изляха в езика ни като мръсна вода от спукана канализация.

За съжаление, почти всички програми, предавания и водещи са пълни с подобни изрази и сега. Имаше едно предаване, "Шеф мастър", водено от шеф Манчев. На български може да бъде наречен готвач Манчев, или главен готвач Манчев, ама що пък да използваме български, като можем да не го използваме?

За другото предаване "Фермата" и "фермерите" в него какво да кажем? Като бях малък и четях романите на Карл Май, в тях думата ферма се превеждаше с бележка под текста като "земеделско стопанство", а фермерите, разбираемо, като земеделци. Обаче явно думата земеделец звучи много тъпо и селски, и затова ние няма да я ползваме вече.

Направо си представям как преди 100 години по родните ни села в идилични ферми румени и засмени фермери и фермерки берат царевица, ритмично припявайки си кънтри.

Нормално е, човек да получи "професионално изкривяване" и несъзнателно да използва чуждици от време на време. Но някои го правят съвсем нарочно, за да подчертаят (тюх да му се не види, без малко да кажа "афишират") ерудиция на модерен човек!

Е, какво да правим, криворазбрана цивилизация.

Отделно от това все по-често попадам на българи, които живеят в България, обаче във Фейсбук си пишат един на друг на английски. Разлика между гъркоманите от Възраждането ни, които говорили вкъщи на гръцки, макар че не го разбирали добре, а с роднините си от село ползвали преводач, макар че прекрасно разбирали майчиният си български език, няма.

В началото това го правеха само кифлите с три мозъчни гънки, но сега виждам, че тенденцията обхваща все повече хора. Или тъпотията е заразна, или се е появило нова явление - мъжка кифла.

За кирилицата и латиницата няма въобще да почвам, че ще трябва да пиша до утре. Но все пак - има една крилата фраза от мрежата, която кратко и лаконично описва защо трябва да си пишем на родния език с родните букви. Защото, казва тя, не е едно и също да напишеш "Пена отиде на къра" и ""Pena otide na kura".

Но пък не се знае.

Думата кър отдавна вече не се ползва и скоро младите българи вероятно няма да я знаят, а името Пена лека-полека изчезва от българската именна система, отстъпвайки на Грациела, Валенсия, Франческа, Корнелия и други подобни типично български имена.

Като завършек (а не като финал) ще припомня, че и да се гордеем, че сме българи, и да не се гордеем, все тая, защото така или иначе сме си българи.

Така че по-добре да се гордеем и да направим така, че децата ни да се гордеят не само с това, но и с нашите дела. А не да направим така, че един ден с внуците, или недай боже с децата си даже, да говорим на различни езици.

 



Други статии от този автор



Коментари