Актуално
Ходи ли българинът на театър?

Костадин Костов | 24/11/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Преди няколко дни моя позната спечели билети за театър. Постановка по избор, в удобен за нея ден, през целия месец декември.

Моята позната беше изключително незаинтересована и написа статус: „Приятели, подарявам два билета за театър, желаещите да пишат на лично”.

Въпросът в случая е - защо хората се отказват от театъра и кога той излезе от мода?

Българинът обича по-народните прояви: посещение на кръчма с жива музика, където може да си поръча една ракия и една салата и да се забавлява с приятели. Или петък вечер в хитова дискотека, където алкохолът е менте, но пък изживяването е на ниво.

Да отиде на кино – естествено на нашумяла продукция, за която всички пишат или говорят.

Или пък неделя следобед в мола. Където винаги има намаления, срещаш познати и можеш да си направиш страхотно селфи.

Явно театърът отдавна е излязъл от топ 5 на избраните неща, на които човек би искал да отиде, ако има време.

Театърът се счита за „културно мероприятие”.

В малките градове има много по-малко представления, отколкото в София или Пловдив. Там е истински празник да видиш по улиците, че скоро ще има постановка в градския театър.

Спомням си преди години имаше представление с Асен Блатечки в моя роден град. Имах чувството, че всички говорят само за това. Накрая дойде повече от половината население на иначе безлюдния град. Всички бяха в еуфория, носеха цветя, ръкопляскаха.

В столицата обаче животът тече на много по-бързи обороти.

Всички мислим само как да оцелеем до заплата, как ще похарчим парите, къде ще отидем, как да изкараме още. Проверяваме jobs.bg всеки следобед с идеята да намерим по-добра работа. Мечтаем да дойде края на седмицата, за да си починем. Да се разтоварим, както само ние си знаем .

 И театърът не влиза в тази схема.

Ако отидеш на театър - трябва да разбереш замисъла. Да анализираш играта, да вложиш мисъл. Да напрегнеш сетивата си, за да уловиш емоциите, които актьорите отразяват. В дискотеките не е така. Там времето препуска, емоцията е ясна. Хората са дошли да се разтоварят, да изпият по нещо голямо и да си тръгнат. В театъра не можеш да си тръгнеш, трябва да останеш докрай, за да разбереш какво послание е трябвало да стигне до теб.

Може би българинът е забравил, че през годините именно театърът е спасявал нациите. Спасявал ги е духовно. Спасявал ги е като общност.

 Помагал е, чрез играта, населението да каже това, което иска, но няма право. Осмивал е крале и владетели. Бил е едно от чудесата на света.

Театърът не е остарял или демоде. Той все още има своята неизчерпаема енергия и може да те научи на много неща.

Просто трябва да отделиш време и да му се насладиш. Наистина няма да загубиш, само можеш да спечелиш. Малко мъдрост поне...

 



Други статии от този автор



Коментари