Актуално
Дано Ви приседне, г-н премиер

Лидия Делирадева | 03/12/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

За сланината и премиера ли? Защо се учудвате?

Човек, който помни само филии с мас и е прочел една книга в живота си, не може да има друг маниер.

Той не е виновен за това, дотолкова му стига емоционалната интелигентност. Бедният духом не е способен на велики дела, нито на смислени послания. Проблемът не е него, а в нас. Гласувайки за бедните духом, ние се приравняваме на тях, заприличваме на тях, допускаме филията с мас и Винету да бъдат единствената ни житейски мъдрост. Превръщаме се в стомаси, които само чакат да бъдат напълнени, докато в главите ни зее чудовищна празнота.

В държава, където управляват бедните духом, не може да има просперитет. Може да има само галоши, оставени пред вратата на лъскав апартамент, за да не цапат вътре. И воня на чесън в луксозен автомобил.

Но има и още нещо. Славолюбивият, който е израснал с филията с мас, винаги се стреми да се раздели с нея и да я замени с хайвер и сьомга. Успее ли, той става безмилостен към онези, с които довчера е ял едно и също. Оприличава се на Бог.

Аз успях, а вие останахте в плевнята, в калта. К’во се жалвате, да сте се издигнали и вие до царската трапеза.

Именно тук е огромната разлика между хората на духа и хората с маста – духовният и интелигентен човек никога не се превръща в простак към останалите, независимо колко труден е бил животът му. Не става надменен, не претендира за ментор. Емоционалният бедняк обаче е способен единствено на дебелащина и арогантност, защото остава всякога беден по душа.

Той се превръща в сноб и се гнуси от себеподобните си.

Имаме си още един човек от народа, когото превърнахме в принц. Принцът на просяците.

Във връзка със сланината и ракията, спомних си една случка от миналата седмица. Прибирах се вкъщи и заварих съседката, която е пенсионерка, да седи на стъпалото на стълбищната площадка безмълвна. Беше разгърнала брошура на Лидл – от тези, с които ни пълнят пощенските кутии. Попитах я дали се чувства добре, да не й е лошо. Никога не бях я виждала в такова състояние. Почти се насили да ми отговори, беше се вкаменила:

-          Но аз не мога да си купя нищо от това, нищо... Защо ми ги пъхат тези брошури в пощата...

Брошурата изобилстваше със снимки на деликатеси за Коледа - прошуто, скъпи сирена, аспержи, скариди, сьомга с различни подправки и какво ли още не. Посланието беше „Нека Коледа бъде вкусна!”

Нека Коледата Ви бъде вкусна, г-н премиер. И дано Ви приседне.

 



Други статии от този автор



Коментари