Актуално
БЕЗДОМНА КОЛЕДА. ИЛИ ИСТОРИЯ, КОЯТО НИКОЙ НЕ ИСКА ДА МУ СЕ СЛУЧИ...

Веселин Диманов | 06/12/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Това е историята на едно бездомно семейство, живеещо в бивша будка за билети до стадион Пловдив. Животът на Валя е живот на бездомник – ден за ден. Болести, няколко буркана със зимнина, един стенен часовник, кучи студ зад ламарините на будката, през повечето време глад...Така живеят Валя и другарят й по съдба. Изоставени. И от държава, и от „близките”.

Не стига, че няма дом, а и децата й живеят по болници. Причината е системен побой от страна на вече мъртвия им баща.

Това е история, която вече е традиционна за България. „Клетниците” в наши дни. НО в българската версия ПАК има замесени цигани.

Запознайте се с Валя Иванова Мутафова от Пловдив.

Защо останахте на улицата, какво се случи?

Преди да останем  на улицата живях на ул. „Крайречна” в кв. Изгрев. Имах апартамент, предоставен от общината на първия етаж. Над нас живееха цигани, една вечер се бяха напили и са хвърляли фасове, които са паднали в нашата и така стана пожар в апартамента. Аз се събудих в държавна болница. Оттам след 15 – 20 дни ме изпратиха в болница в Кърджали и там се лекувах година и половина. Слава богу се оправих. Тогава общината нищо не направи.

Оттогава сме на улицата, спим в изоставени къщи по градинки, паркове и така.. няма къде да живеем …

Колко време точно е това?

На улицата сме от 2004 г. Живяхме на палатка пред общината, но ни изгониха по време на изборите тогава. След това обикаляхме по празни изоставени къщи да търсим топлина зимата, но когато си дойдат собствениците ни гонят. Спали сме по земята на матраци, които сме намерили в контейнерите... Без подслон сме били много време в студ и дъжд.

Завивки ни дават хората… в най-големите дъждове тази година Пловдив, ревах, пищях - никой не ни обърна внимание. Много багаж имахме, целият беше подгизнал и извикаха някакви цигани и ни взеха нещата, защото нямаше къде да ги държим.

Как оцелявате сега?

Аз съм инвалид по болест от 1991 г,. имам телково решение с 80 % степен на увреждане.  Имам бронхиална асма. Оцеляваме само с моята пенсия, която е 124 лева на месец, мъжът ми в момента не работи. Той е сирак, роден е в Добрич и няма съставен акт за раждане, такова становище ни изпратиха от Общината в Добрич. Подадохме тук документи, за да му изкарат документи за самоличност, но от общината не искат да му издават такъв. Той също е болен от туберколоза, на 66 години е, има нужда от лекарства, а нямаме пари, няма и осигуровки.

Ровим по кофите, за да ядем… Както нямаме пари, няма да ходим да крадем... Понякога се налага (казва го плачейки). В момента, ако намерим картони, желязо връщаме на вторични, за да си купим храна. Също така много хора ни помагат, много добри хора има... носят ни храна, дават ни пари, за да си набавим лекарства, някой ни носят и лекарства.

Имате ли  деца ?

Имам две деца, две момичета. Едната е на 26 години и се казва Мария, а другата е Юлиана на 28 г.

Къде се намират децата в момента?

В момента се намират в болница в гр. Раднево, аз ходя при тях петък и събота да ги виждам, когато имам пари. Нося им понякога дрешки, храна и от каквото имат нужда. Помага ми Червеният кръст.

От какво са болни децата?

Първият ми съпруг, който почина ми ги биеше и ги тормозеше, докато бяха малки, оттогава започнаха да посягат на живота си... А и нашият живот не се стичаше по най-добрия начин. Лежали са в болници в Пловдив, но от хапчетата, инжекциите, с които ги тъпчеха и боцкаха здравето им се влошаваше. Разболяха ми децата. Не ми се говори на тази тема, искам децата да са ми живи и здрави, да се оправят...да бъдат при мен.

Какво е направила общината за вас, вие опитвала ли сте се да се свържете с тях?

Идва един ден кметът Иван Тотев, но ни каза, че той не раздава жилища. Тогава го попитах за фургон, защото аз искам просто един фургон в него да живея, не искам жилище. Тогава той ми каза, че имало стари фургони в Карлово, но били в лошо състояние, ние трябвало да си го оправим, ако ни дадат, но с какви пари да го оправим? В момента ни предлагаха жилище – общинско. Но първо трябва да дадем 5000 лева лихви за старото жилище, което се подпалили. Това ни казаха от  ОП „Жилфонд”, докато не платим тези пари не можем да получим такова жилище, но ние ги нямаме и затова и сме на улицата.

В социални грижи ходихме, за да кандидатстваме за помощта за въглища, но нямало молби. Там видях как продаваха молби по 5 лева на циганите. Циганите ни избутаха и дадоха само на тях.

Тормозят ли ви от общината да се махате от тук?

Не, никой не ни гони, нито полицията нито от общината, но имаме проблеми с лошите хора. Не знам защо… тормозят ни вечер тука, идват и обикалят с коли, правят състезания, вдигат много шум. Правя им забележка, но те ми се подиграват и заплашват да ни запалят. Имаме проблем и с циганите, понякога ни крадат. Представяте ли си? Ние сме бездомни, а цигани идват от нас да крадат. Живеем в страх, не оставям нищо навън, когато ни няма.  Преди няколко седмици ни откраднаха одеала, които ни бяха подарили добри хора.

От какво имате нужда?

Лекарства, храна. Каквото може.

Искаме да се махнем от тук. Искаме един фургон - това е, зимата идва.

ВИДЕО ПОСЛАНИЕ ОТ ВАЛЯ, ЖИВЕЕЩА В БУДКАТА ЗА БИЛЕТИ, ГЛЕДАЙТЕ ТУК:

 



Други статии от този автор



Коментари