Специален коментар
Станал си на Путин – представяш ли си, Ленън

Калин Руменов | 18/12/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Представяш ли си, Джон, само няколко десетилетия трябваха на света, за да се доближи до твоите представи.

Едва ли си го представял точно така, но този свят вече представлява едно голямо лайно. И наречи ги мечтатели, но мечтаещите за нещо по-различно от сегашното лайно си купуват мечти от чужд политик. Те пазаруват от президента на руснаците, което не знам дали е особено умно и далновидно, но друг пазар просто няма. А все някой трябва да продава и друга стока.  

Не само си представихме, но и повярвахме, Ленън, че няма рай и ад.

Това ни елиминира страха от Бога, но животът без страх не ни направи по-свободни. Направи ни само по-развратни, а от света направи бардак. Объркани сме кой е мъж, кой е жена и как занапред ще се правят деца. Не знаем какво да мислим, то е и забранено да мислим на глас, затова си представяме.

Представяме си да преживеем следващия век без рекламни гей паради, както смятат да я карат руснаците.

Представяш ли си, Джон, забраниха ги за цял един век - като изтече, ще му мислят пак. А сега си представи другата част от света след сто години гей диктатура - какво ще поникне там, където семето се сади в задния двор.

Прогонили рая и отрекли ада, както си го представяше, Джон - ние заживяхме за Днес, точно както искаше, Ленън. Ела и виж нашето Днес – ние сме съвършени консуматори и завършени торби с лайна.

Ако не можеш да се надигнеш, влез в групата People of Walmart, където качват снимки на човешки и телесни недоразумения. Всичките имат еднакви и генетично необясними кореми, които не висят, а направо се изливат - не можеш да си го представиш, докато не го видиш.

По дяволите, с какви лайна ги тъпчат тези пийпъл, че им растат такива шкембета. Тъпчат ги с Днес – твоето Днес, Джон. Защото Утре няма да има – който ще яде, да яде сега.

Опитахме да си представим, че няма държави и те почти изчезнаха. Останали са някакви формални граници, но в тях има все по-малко съдържание. А формалните държави все по-малко могат да произвеждат собствена политика.

Не знам как си я представяше тази работа с държавите, Джон, но тя не ни направи по-свободни, а по-безродни и по-робски. Затова и новите мечтатели пазаруват мечти директно от Путин. Това са мечти за държави, които могат сами да вземат решения. Това са мечти за горди държави, приемащи като кръвна обида всеки свой убит войник.

Това като цяло са само мечти, но без мечти не може да се живее. А в наши времена най-големите мечти ги продава единствено Путин – всичко останало е реалност.   

Пробвахме да живеем и без религии, Джон. Но се оказа, че Imagine не е била преведена на толкова много езици и маса народ въобще не е слушал твоите представи. Сега този народ бяга към нас и носи своята религия, а ние те послушахме и изхвърлихме нашата.

Страх ни е да си представим какво следва, но това не е оня стар страх от Ада и от Бога. Големият ни страх е да не загубим в човешката навалица някое друго човешко право и да ни се развали настроението за доживотното празнуване на Днес.

Понякога тайно си представяме как налагаме с ковашки чукове проклетата поточна линия на либералната глупост. Но не си отваряме устата, да не би някой да каже -  представяш ли си го този, избива го на диктаторски режим, който не зачита хуманните и справедливи решение на Страсбургския съд.

Опитахме, Джон, наистина опитахме да изринем от себе си всичко, заради което си струва да убиваме и да умираме (как така ще умираме, кой ще преяжда с Днес). Това обаче също не ни направи по-свободни, само ни моделира като страхливи и холестеролни лайна. Които съвсем лесно могат да бъдат стъпкани от всяка по-тежка култура. 

Опитай се да си го представиш, Ленън – наистина ще бъдем стъпкани, наистина ще се размажем под токовете на Чуждото. И не ни остава друго, освен да си представяме, че можем да го предотвратим, ако се върнем към Нашето.

Затова днес истинският бунт представлява всичко онова, срещу което ти пееше, Джон.

Днес песента на бунта е на руски – представяш ли си, днес ти си Путин. Чиято песен не знам дали ще се окаже особено сполучлива, не знам дали след десетилетия няма да се окаже същото лайно като твоята. Но знам, че днес непременно някой трябва да пее, а на друг просто не му се чува гласът.  

Happy Xmas, Джон (Войната не е свършвала).

 



Други статии от този автор



Коментари